Малко философско разсъждение за шафрана. Обикновено живота е еднообразен, сив и скучен. Дните си приличат един на друг. Такава е и храната. Можем да живеем, плувайки по течението - без цели и много размисли. Но веднага щом човек придобие свой светоглед или започне да изразява себе си чрез творчеството, всеки ден се напълва със смисъл, животът се напълва с цветове, а храната с вкус. Да се живее без философия е възможно. Подправките също не са самостоятелна храна, още по-малко - шафрана. Всяка храна може да се изяде без подправки. Но какво осъзнаването на живота, го напълва с цветове, като и подправките и шафрана могат да предадат вкус на това, което няма вкус и намират сила в това, което няма сила. От тази гледна точка, царят на подправките се нарича Шафран.
Това са тъмно червени, премесени с жълто тичинки, които имат своеобразен, изискан вкус, но също притежават и лечебни свойства. Даже и съвсем малко количество, употребено в храната като подправка, се усеща. Неговият аромат е тънък и приятен, а специфичният му вкус е невъзможно да се обърка.
Както Цар на подправките, притежава качествата благост и дуповно равновесие, и дава на хора енергия за любов, преданост и състрадание, поради което се счита за идеалната подправка. Притежава охлаждащо действие и сладко-остро-горчив вкус, напомняйки за живота около нас - това е шафран.
Главна ценност на шафрановия минзухар са близълцата, от които се произвежда подправката шафран. В сушен вид те притежават прекрасен и своеобразен аромат.
Не по-малко ценни са багрилните свойства на шафрана. А още вавилонците и асирийците са го използвали като лечебно средство. Считало се е, чче подправката придава енергия и стимулира любовните способности.
Богатите римляни, навремето, използвали шафран за отстраняване на миризми, чрез приготвянето на отвара или на масло. Съществувало мнение, че той служи като противоотрова. Но след падане на Римската империя, интереса към подправката намалял.
Още навремето, финикийците успешно са търгували с шафран, като са го доставяли на пристанището в Тир, откъдето той попадал в западна Турция и Гърция. А римляните са го ценели като лекарство, което можело да лекува катаракта.
Малко философско разсъждение за шафрана. Обикновено живота е еднообразен, сив и скучен. Дните си приличат един на друг. Такава е и храната. Можем да живеем, плувайки по течението - без цели и много размисли. Но веднага щом човек придобие свой светоглед или започне да изразява себе си чрез творчеството, всеки ден се напълва със смисъл, животът се напълва с цветове, а храната с вкус. Да се живее без философия е възможно. Подправките също не са самостоятелна храна, още по-малко - шафрана. Всяка храна може да се изяде без подправки. Но какво осъзнаването на живота, го напълва с цветове, като и подправките и шафрана могат да предадат вкус на това, което няма вкус и намират сила в това, което няма сила. От тази гледна точка, царят на подправките се нарича Шафран.
ОтговорИзтриванеТова са тъмно червени, премесени с жълто тичинки, които имат своеобразен, изискан вкус, но също притежават и лечебни свойства. Даже и съвсем малко количество, употребено в храната като подправка, се усеща. Неговият аромат е тънък и приятен, а специфичният му вкус е невъзможно да се обърка.
ОтговорИзтриванеКакто Цар на подправките, притежава качествата благост и дуповно равновесие, и дава на хора енергия за любов, преданост и състрадание, поради което се счита за идеалната подправка. Притежава охлаждащо действие и сладко-остро-горчив вкус, напомняйки за живота около нас - това е шафран.
ОтговорИзтриванеГлавна ценност на шафрановия минзухар са близълцата, от които се произвежда подправката шафран. В сушен вид те притежават прекрасен и своеобразен аромат.
ОтговорИзтриванеНе по-малко ценни са багрилните свойства на шафрана. А още вавилонците и асирийците са го използвали като лечебно средство. Считало се е, чче подправката придава енергия и стимулира любовните способности.
ОтговорИзтриванеБогатите римляни, навремето, използвали шафран за отстраняване на миризми, чрез приготвянето на отвара или на масло. Съществувало мнение, че той служи като противоотрова. Но след падане на Римската империя, интереса към подправката намалял.
ИзтриванеЕдно време, в Рим, било признак на богатство да се облича човек в дрехи и обувки в шафранов цвят.
ИзтриванеОще навремето, финикийците успешно са търгували с шафран, като са го доставяли на пристанището в Тир, откъдето той попадал в западна Турция и Гърция. А римляните са го ценели като лекарство, което можело да лекува катаракта.
ОтговорИзтриванеsafran se proizvejda i v Turtsiya iam grad na ime safranbolu koeto snachi pılno sıs safran. a znaete li dali v Bılgariya se proizvejda.
ОтговорИзтриване