Кои са 15-те причини, които най-често Ви провалят в търсенето на работа?

Наясно ли сте кои са 15-те причини, които най-често Ви провалят в търсенето на работа и как да ги избегнете, така че всеки работодател да умира от желание да Ви наеме, разкрити от работодател, през когото са „минали“ над 69 000 кандидати за работа? В 90% - 96% от случаите кандидатите допускат сериозни грешки, с които сами се отстраняват от работата, за която кандидатстват. Ето най-важните от тях:

1. Подборът на всеки кандидат започва много преди самото събеседване, а най-често и завършва преди него. 

Работодателят не пуска обявата заради Вас, а заради себе си и за да отсее по-неподходящите. Четете много внимателно тези обяви и проучвайте предварително цялата налична информация. Важна е всяка Ваша реакция по отношение на обявената работа (както какво ще направите, така и какво няма да направите).

Забравете завинаги готовите C.V.-та, стандартните мотивационни писма...

Подготвяйте се за всяко отделно кандидатстване съвсем индивидуално. Приспособявайте всичките си документи и подготовка, при строго съобразяване с конкретните изисквания и условия на конкретния работодател и само след кота много внимателно сте се запознали с предложението или обявата.

Знам че това е уморително. Знам че е много по лесно да му сервирате едно стандартно CV и също толкова стандартно мотивационно писмо, подготвени универсално за всякакъв вид работа. Но така разчитате само на късмет. А със сигурност трябва да знаете, че късмета също е въпрос на избор и то съзнателен!

2. Случайно обявени работни места няма.

Затова не кандидатствайте случайно, спонтанно, просто заради опита или на принципа „Защо пък не?!“- последното Ви го внушават от някои реклами за консумативни стоки, но работодателите не търсят лекомислени хора. Не е изключено да срещнете и професионални трудови консултанти, които ще Ви съветват да се явявате на колкото е възможно повече събеседвания за нова работа, за да набирате опит.

Тези консултанти не са запознати с психологията на успеха - човек се учи само от успешния си опит, не и от провалите. Провалът си е провал. Какво може да научите от един провал - нищо! Съвсем по друг начин ще се почувствате от един успех и със сигурност ще направите всичко възможно да се възползвате от него отново и отново.

Затова, за всяко събеседване, за всяка нова работа се явявайте максимално подготвени и то подготвени за конкретното предложение и позиция, а не изобщо ... "Аз имам 5 висши образования, длъжни сте да ме вземете..." Моля Ви! Това последното не го правете никога! Това е сигурния начин да загубите работата.

3. Всеки работодател си прави сметката „полза - ангажименти“ и ако резултатът не е „полза“, няма да има работа за Вас.

Помислете с какво Вие ще му помогнете в работата и имайте предвид, че той не е служба „социално подпомагане“. С колко ще увеличите продажбите му, с колко ще намалите разходите, колко известна ще стане марката му, как ще подобрите качеството и производителността....

В никакъв случай не говорете за личните си проблеми (безпаричие, деца, болести...). Работодателят не търси проблеми, а решение за своите проблеми. И това е единствената причина да Ви наеме. Не пишете стандартни C.V.-та или мотивационни писма. Никой работодател не обича да му пробутвате стандартни приказки и то само защото знае, че зад тях няма полза за него.

Как може да Ви повярва, че мислите съзнателно и продуктивно за решаване на неговите проблеми, като чете стандартна автобиография, за която се пита колко ли други работодатели преди него са я чели. Кандидатстването за работа не е стандартна процедура, която може да поставите на конвеер! Мислете конкретно и индивидуално!

4. Работодателят не търси „общи работници“, „момчета за всичко“, „дялани камъни“, които пасват за всичко в работата.

Той има конкретни изисквания и търси подходящия човек за тях. Помогнете му да го „види“ във Вас. Не се изкарвайте и представяйте за универсален войник. С това никого няма да впечатлите, а после дълго ще разправяте как не са Ви оценили и колко гадно са се отнесли към Вас. Предварително проучете колкото е възможно по-добре спецификата на фирмата, на работното място и на изискванията на работодателя.

След това изхвърлете в кошчето всичките си универсални c.v.-та, мотивационни писма и т.н. И седнете да напишете една съвсем конкретна оферта за обявената работна позиция. В документите си за кандидатстване не акцентирайте върху своите дипломи, а върху ползите, които може да получи работодателя, ако Ви наеме на работа. Всичко останало само трябва да потвърждава и засилва предложението Ви.

5. Преди да „кандидатствате“ за работа, прочетете обявата поне 10 пъти. 

Обявата изключва определени категории и предявява конкретни изисквания към кандидатите.
След това се постарайте, без да се натрапвате, да съберете максимална допълнителна информация:
  • - каква е фирамата - семейна, средна, голяма, ООД, АД, ЕТ, производствена, търговска, седалище, клонове...;
  • - в кой бранш / индустрия оперира;
  • - какво е състоянието на бизнеса в този бранш;
  • - какви са основните проблеми;
  • - каква е репутацията на фирмата;
Например: „Търсим опитна секретарка“. Това изключва млади момичета, току-що завършили някакво образование, в т.ч. и такова по специалността. Много хора си мислят, че в случая се търси секретарка за поднасяне на кафе, но всъщност, в тази обява ключовата дума тук е „опитна“.

За една "опитна" секретарка горните въпроси и по-точно отговорите по тях, са от съществено значение, за да подаде успешно кандидатурата си. Всякаква форма на неадекватност към изискванията на обявата, а оттам и на фирмата, почти автоматично Ви изключват от списъка на потенциалните кандидати за обявената работа.

6. При търсене на работа, често ще чуете израза: „Имам компютърна грамотност“.

Този израз, в ушите на работодателя, означава, че кандидата надали си има понятие от използването на компютри в бизнеса. По друг начин звучи: „Имам 3 години опит в работата с текстообработващи програми, електронни таблици и бази данни в областта на търговията на дребно и свободно ползвам Интернет с най-разпространените браузери“.

Т.н. наречената "компютърна грамотност" според някои корифеи на образованието, отдавна се счита в бизнес средите за аналог на неграмотност, независимо каква диплома имате в това направление. Единствено меродавна в случая е практиката и когато си търсите работа, наблягайте именно на конкретните си практически умения в областта на компютрите и интернет.

7. Припряността при кандидатстване за работа.

Когато искате да кандидатствате за определена работа, не прибързвайте с подробни CV-та, писма за намерения и бизнес планове, при положение, че обявата е кратка: „Търсим опитна секретарка“. Това Ви подсказва да отправите запитване за повече подробности, ако преди това докажете своята "опитност".

Т.е. и в този случай имате работа с обява за предварително отсяване на кандидати. Ако разберете тази логика, това означава по-адекватно поведение и повече шансове да Ви назначат. Едва когато се уточни въпроса с главното изискване за опитност, едва тогава може да се пристъпи към следващите стъпки - запознаване с работата, подготовка на документи, процедури... Кандидатстването е свързано и с определена доза психология.

9. Лошо отношение към работата или работодателя.

Нека тонът Ви да не звучи като: „Я да те видя аз тебе, какво ще ме хързулиш?“ Много хора до такава степен са се заблудили в живота, че започват да се мислят за най-праведните на тази земя. Нещо по-лошо - те си мислят, че работодателите специално правят заговор, за да ги "експлоатират", да им отнемат на работа свободното време, да не ги пускат даже до тоалетната да идат. И което е съвсем лошо, постоянно четат из пресата и гледат по телевизиите такива предавания - кого излъгали, измамили...

И най-накрая за капак - сами почват да сеят из интернет подобни бисери - за тоя работодател, за оня... Бъдете внимателни. Работодателите не са глупаци. Те търсят полезни служители и работници. Последното, което искат да си навлекат е "змия в пазвата". Работодателите разменят информация помежду си. Проверяват препоръките. Проверяват как сте се изявявали из нета. В заключение: Не очаквайте да Ви наемат, ако имате лошо отношение към работодателя, към работата или към дейността на фирмата.

10. Невнимание при проучване на работата.

Когато звъните по обява за работа, предварително се подгответе да си записвате. Много показателно е ако звъните за подробности по обявата, а тепърва започвате да си търсите химикалка, хвърчащ лист (който може и да загубите след това), очилата ... Припомнете си точка 1. Подгответе се предварително.

Иначе, докато се върнете с химикалката, може да намерите слушалката затворена. Както вече няколко пъти подчертавам, всичко в процеса на наемане на работа е обмислено предварително, с оглед да се избегнат неподходящи кандидати. Старайте се да не попадате сред тях.

11. Разбиране на работата.

Не само хора от малцинствата проявават неразбиране на езика и оттам срещат трудности в комуникацията. Все повече обяви, особено на чуждестранни бизнес компании, са написани на чужд най-често (но не само) английски език. Преценете как се справяте със съответния език. Разбирате ли изискванията. Ако имате съмнения, посъветвайте се с някого.

Ако не разбирате изискванията и същността на една работа, как е възможно да се справяте успешно с нея? И ако мислите, че това не е чак толкова често срещан проблем, ще се изненадате да научите, че е. Всъщност основните психологически пречки в комуникацията между хората, в т.ч. и в работата, се дължат на взаимното неразбиране.

12. Личните проблеми са голям проблем при кандидатстване за работа.

Не замесвайте работата си с личните проблеми:
  • - деца,
  • - болести,
  • - безработица,
  • - беднотия.
  • - болни роднини.
Работодателя не плаща за проблеми, а за решения. Колко е просто и колко е трудно за разбиране, че някои хора изобщо не го проумяват. Не е важен който задава въпроси и повдига проблеми, а онзи, който дава отговори и продуктивните решения. Затова Ви търсят - за решения. И за това с удоволствие ще Ви плащат.

13. Обикновено кандидатстването за определена работа е свързано с някакви процедури.

Те могат да бъдат както изрично споменати в обявите и документите за позицията, а могат и да са оставени на "подразбиране". Във всички случаи спазвайте точно предявените изисквания и процедури за работата. Нито добавяйте (за да „има“), нито пропускайте („чак пък толкоз“) - и двете вредят.

Придържайте се към здравата логика. И никога не забравяйте, че целта на занятието е да се установи не колко сте велики (с пет висши образования или нещо такова), а колко сте ПОЛЕЗНИ за обявената работа. В такъв смисъл и изграждайте чялото си представяне.

14. Понякога кандидатите за работа проявяват доста сериозна неадекватност в процеса на кандидатстване.

Например: „Кажете си адреса, че да дойда намясто“!!? Ами, ако „на адреса“ се струпат 100 неподходящи кандидати?? Обикновено преди „адреса“ има доста отсяващи процедури. И този "кандидат" така и няма да разбере какво му се е случило.

Колкото и да считаме себе си за уникални творения на природата, което си е така, все пак конкретната работа изисква точно определен набор от качества, за да бъде тя изпълнявана адекватно. Освен това има специално назначени хора, и това им е работата, да подбират възможно най-подходящия кандидат за вакантната позиция.

За това учат по 4 - 5 години. Такава е и длъжностната им характеристика. Вероятността да назначат случаен човек е нищожно малка. Не е нужно просто да се пробваме. Съветите от рода на "Ти пробвай, пък каквото стане." са неуместни и обречени. Ключовата дума тук е подготовка, при това - конкретна. Първо внимателно проучете обявата. След това вникнете в процедурата и защо се прави точно така (за да Ви отсеят).

След това подгответе представянето си адекватно, точно според изискванията и го защитете с точната информация и необходимото поведение. Само така ще си помогнете да Ви назначат на желаната от Вас работа. Но ако тя не е желана, не се насилвайте. Насила хубост не става. В такъв случай даже и да Ви назначат, това няма да е за дълго.

15. Хашлак.

„Аrе, к”вай тая работа там бе?“ Без коментар - не си го измислям. Който, каквото сам си направи, друг не може да му го направи.

Как да станете незаменими в работата си?

Да сте търсени и оценявани, а следователно и незаменими на своята работа е дар божи, от който може само да спечелите Обърнете днес внимание на своите колеги, приятели, познати и роднини и ще се учудите колко често в работата си те се изразяват:
  1. неясно;
  2. непълно;
  3. неточно;
  4. неубедително;
  5. неуверено;
  6. несигурно;
  7. неорганизирано.
  8. в неподходящо време;
  9. на неподходящо място
 

1. Как да станете незаменими в своята работа и пред колеги?

Където и да се намирате - на работа, в къщи, на училище, на събрание, на изпит, на среща с клиенти, на любовна среща - умението да се изразявате правилно е от съществено значение за Вашия напредък и развитие. И ако изобщо има някаква тайна по този въпрос, тя може да се определи с една единствена дума - подготовка и ако нещо можем да добавим, то е компетентност!

Как да станете неотразими при работа с потенциалните си клиенти или сред приятели?
Особено ако Ваша работа е да сключвате нови сделки или да привличате нови потребители, Вашите професионални предложения да остават неотразими за потенциалните Ви клиенти е от съществена важност за успеха Ви.

За целта вложете малко повече старание в своята подготовка и много от колебанията Ви от само себе си ще отпаднат. Много скоро това непременно ще направи впечатление на когото трябва - приятелката Ви, началника, клиента, аудиторията, партньорите ..., което вече е начало на прогрес във вашата работа, кариера или отношения.
  1. Подходящо ли е мястото, на което работите?
  2. Удобно ли е времето за Вашето начинание?
  3. Предразполага ли обстановката за успешна изява?
  4. Позволяват ли обстоятелствата бърз напредък?
Организирайте добре своите работа за максимални резултати, като си отговорете предварително на следните въпроси (ценен е не този, който задава въпроси, а онзи, който дава отговорите).

2. Определете вашата основна цел в работата си.

Определянето на подходяща моно цел е крайъгълен камък за постигане на бъз напредък в кариерата Ви и в крайна сметка - на успех в упражняваната работа. Не повече от 7 - 8% от хората имат ясни цели и намерения, които преследват настойчиво и последователно.

Повечето от останалите хора даже не са чували за цели, план, управление на времето. Естествено и резултатите им са такива - "нечувки" пред началството, от което зависи напредъка им. Целта винаги отразява или е свързана с някакъв вид Ваше развитие, напредък, прогрес по даден въпрос, тема или отношения.

Но за да не остане тя само мимолетно пожелание:

  • 1. Запишете си я черно на бяло и то на повече места, така че редовно да Ви е пред очите.
  • 2. Непремено определете критериите, по които ще познаете, че сте постигнали целта си. Във футбола има гол (цел) когато топката влезе във вратата. Коя е Вашата врата? Къде е Вашата гол-линия?
Разбира се, трябва да правите разлика между една единствена главна (моно) цел и дърво на по-малките подцели, водещи към постигане на главната цел и множеството разнопосочни псевдо (лъжливи) цели, които водят само до тъпкане на място, понеже често взаимно се изключват и си противоречат. Работа без цел е като кораб без платна. Въртите се насам-натам, но до никъде не стигате.

3. Определете основните етапи за постигане на Вашата главна цел в работата.

Обикновено една истинска цел (в която и да е област) изглежда непостижима. Затова първата Ви работа, след като я уточните, е да я раздробите на по-малки подцели, при строго спазване на йерархията между тях. Едно е да имате за цел спечелването на 100 000 лева. Друго е те да са по 10 000 лв годишно за 10 години напред и съвсем различно е да бъдат по 730 лв месечно през следващите 15 години.

В зависимост от целта, необходимо е тя да бъде разбита на няколко нива подцели на строго йерархичен принцип, така че всяко ниво да води до постигане на по-големите цели от по-горното ниво. Естествено, за всяка от целите във Вашата работа трябва да имате отделен критерий, че сте я постигнали (гол линия).

Това раздробяване на целите има и чисто психологическо значение, доколкото умът не винаги е готов да приеме възможността да се справите с голяма цел. В този случай проблема не е в целта, а в нейното възприемане. Решението на този проблем е именно в раздробяване на целите до психологически приемливо ниво. Вижте примера по-горе.

4. Изберете начините и средствата за реализиране на Вашите цели в работата.

Ако Вашата цел е да стигнете от Варна до Бургас, то начините и средствата могат да бъдат най-различни:
  • - пеш,
  • - с магаре,
  • - на кон,
  • - с каруца,
  • - с файтон,
  • - с автобус,
  • - с влак,
  • - на кораб,
  • - с вертолет,
  • - чрез видеоконферентна връзка ...
Изберете най-подходящите средства за себе си. Пеш е бавно и трудно, с вертолет - скъпо, на кораб - може да ви хване морска болест и т.н. Широко разпространена заблуда в работата е да се мисли, че за постигането на една и съща цел има едвали не един единствен път или начин за постигането й.

Така е по-лесно за мисленето - да се върви по утъпканите пътища. Лошото на тази стратегия е, че е икономична, но резултата е предвидим и не много представителен. Ако искате да си поставите по-амбициозни цели, трудно ще ги постигнете със стандартни средства. По-добре си размърдайте мозъка и начертайте поне 10 - 12 различни маршрута.

За всеки маршрут определете поне 5 - 6 различни средства. И в крайна сметка подбирайте най-оптималните решения. Освен това бъдете готови за евентуалните изненади и промени. Винаги подготвяйте и план "Б", когато стандартните начини се оказват не достатъчно неефективни.

Работата е подложена на много външни въздействия - кризи, катаклизми, некомпетентност, завист ... Ако имате план "Б" в такива случаи ще се чувствате по-сигурни и защитени. Ако разчитате само на работодателя си да Ви е закрила, тази кауза е предварително обречена на 100%, особено в този съвременен свят, където промените се налаг и редуват все по-често.

Едно време, с една професия, човек можеше да работи цял живот и да се пенсионира с нея. Но сега новината е, че на всеки 2 - 3 години и даже на всеки 2 - 3 месеца, трябва да се мисли за нещо ново.

 5. Съобразете своята работа с изискванията на отсрещната страна.

Къде ще се изявявате - пред Народното събрание или в кръчмата на село? Винаги:
  • - започвайте с нещо, което е познато и известно, и с което отсрещната страна е съгласна;
  • - след това изложете своите съображения, мотиви, разсъждения;
  • - от тях направете своите изводи и конкретни предложения и накрая
  • - ги затвърдете с подходящи примери и факти от вашата или чужда работа.
Ще Ви дам такъв пример. Вземете една малка гумена топка и я ударете в отсрещната стена. Тя ще отскочи. След това я хвърлете по-силно - тя ще отскочи доста назад. Накрая я подхвърлете так, че едвам да се докосне до стената. Така топката ще падне почти до стената.

Същото е и с хората около Вас. Колкото по-рязко им влизате с някакво изненадващо предложение, решение, толкова по-силна реакция ще имате от тяхна страна. И обратното - колкото повече се подготвите и обосновете, колкото повече ги мотивирате и заинтересовате, толкова е по-вероятно хората да Ви сътрудничат или поне да не Ви пречат. Постигането на напредък във Вашата работа е възможно, но се иска работа.

6. Изгответе си оперативна и действена схема (план) за работа.

След като вече имате цел (и сте си я записали), разбили сте я на подцели, определили сте критериите за тяхното постигане и имате начертани пътища и средства, остава всичко това да оформите като схема и да набележите съответните срокове и ресурси.

Схемата (планът) ще Ви подсеща и насочва. Така няма да забравите нещо важно или да се отклоните от правилната посока. Но ако случаят е по-специален (изпит, преговори с важен клиент ...), схемата не е достатъчна. Необходимо е да направите по детайлна разработка.

Обмислете резервни варианти. 

Колкото и да сте гениални, нещата често (винаги) се объркват. Затова проигравайте различни резервни варианти и бъдете на щрек веднага да се възползвате от тях при необходимост. Защо днес има толкова много безработни? Защото много хора бяха заспали на работните си места с години наред, пропуснаха да забележат, че се задават промени и се оказаха неподготвени (без резервни варианти).

Както вече казах, работа изисква работа, а не живуркане на работното място. Живуркането може и да е удобно, при това - дълго време, но накрая непременно всичко се обърква и тогава не ни остава нищо друго, освен да се надяваме. Но надеждата е добър спътник, ала лош водач.

7. Наблюдавайте своята работа (мониторинг) и редовно си правете равносметка.

Този финален етап от описаната до тук стройна система, често се пропуска, забравя или пренебрегва. Но той е решаващ, ако не искаме да кажем "Язък за хубавия замисъл и голямото обмисляне." Идеалните неща съществуват само в идеалните светове (в рая или някъде там). Тук на земята, всичко се обърква задължително. Затова е необходимо постоянно наблюдение върху всеки етап от плана за работа.

Определените критерии за постигане на целите са затова, за да бъдат измервани и сравнявани с желаните резултати. Ако забележим отклонения не трябва да се надяваме, че те от само себе си ще се оправят, а трябва да разберем точно какво става и да предприемем своевременно необходимите корекции. По този начин, осъществявайки действен контрол, постигаме прогнозируеми (очаквани, "лесни") резултати.

И при успех и при провал - оставете да мине малко време, за да отшумят събитията и си направете равносметка. В какво успявате, в какво грешите? Постигате ли целите си? Какви са поуките? Вие може да сте чудесни специалисти в счетоводството на бюджетна организация, но надали това ще е от полза на частен работодател.

При това неговата цел е не да се "ВОДИ" изрядно, чисто и прегледно счетоводство, а колко данъци ще му спестите (законно). Подходяща адаптация и пренастройване са винаги необходими, даже и в ситуации, които Ви изглеждат стандартни в работата.

8. Специализация в работата.

"Универсалните" войници у нас са много и винаги са на разположение. Даже някои хора обичат да се хвалят какъв дялан камък са за всяка една работа. В резултат, Евростат година след година отчита, че ние българите, сме най-бедните хора в Европа. Напредналия свят, към който се стремим и ние, не е напреднал благодарение на дяланите камъни, а благодарение разпределението и специализацията в труда.

Ако погледнете фирмената регистрация на който и да е от 250 000 еднолични търговци (ЕТ) у нас, ще разберете колко универсални хора са те. Всеки е записал в предмета си на дейност поне 100 неща, кое от кое по-различни: строителство, сладкарство, транспорт, земеделие, фина механика и т.н. Тогава защо трябва да ни е чудно, че само 20000 от всичките 1 милион регистрирани фирми са реално действащи.

Останалите са някъде между замразеното състояние и полулегалното мъждукане. В този смисъл, Бил Гейтс ряпа да яде - той, горкия, се занимава "САМО" със софтуер. Практиката и опита показват, че некадърникът "разбира" от всичко, а супербогаташа, милионера - само от едно нещо. Едно си баба знае, едно си прае. Така се работи!

9. Оставете диря в работата след себе си.

Вие произнесохте фантастична реч на ежегодния конгрес на хлебарите. Обрахте овациите и сега всички искат да се свържат с Вас и да Ви наемат за консултант по европейска адаптация. Да, но Вие си събрахте папките и отпрашихте за в къщи.
  • - Кого да търсят?
  • - Къде да Ви намерят?
  • - Как се свържат с Вас?
Винаги оставяйте следа зад себе си - я визитки, я резюме или рекламна листовка с вашите телефони.  Дневно трябва да раздавате (посявате) поне по 20 - 100 работни визитки (някои с труд си поръчват по 20 - 30 за цяла година напред и им остават или ги изгубват). Има много полезни помощници във Вашата работа и визитките са едни от тях.

10. Работата е преди всичко практика, а не дипломи за 3 висши образования.

Много хора обичат да казват: "Аз имам висше образование" и надали ще чуете "Аз съм факир по счетоводните сметки - за 1 година ще Ви спестя 10 000 лв от излишни данъци." Образование се завършва с учене (зубрени, връзки, подкупи...), а факир (много полезен човек за работодателите) се става с много работа, практика и опит.

Приложете в ежедневната си практика максимален брой от уточнените в предишните 9 постинга правила и така ще дойде момента когато все повече ще започнете да впечатлявате своя началник, клиенти, приятели, партньори ...
Желаем Ви успех в работата!––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Защо е добре да се делегират пълномощия в работата?

Предпоставки за делегиране на правомощия.

Кои са по-важните предпоставки за делегиране на правомощия и отговорности от ръководителя на трудов екипа на членове на екипа. Важен инструмент за постигане на сплотеност в работата на екипа е делегирането на пълномощия.
 
Преценка на необходимост от делегиране се прави по следните съображения:
  • обем на екипната работа,
  • текущи решения по изпълнение на работата, 
  • силни и слаби страни на членовете на екипа, 
  • оценка на натоварването с делегирането на членове на екипа,
  • риска от делегирането.

За успешно делегиране се предприемат следните действия: 

  • разработване и достигане до ясно формирана и приета от екипа политика; 
  • оценяване на качествата и специализираните умения на членовете на екипа;
  • при необходимост провеждане на обучение; 
  • стартиране на делегирането с по-малко правомощия с оглед натрупване на опит. 
Делегирането е ефективно при повишаване отговорността на членовете на екипа, при подходящи механизми за контрол и поощрение на делегираните членове на екипа.
------
Налични издания по английски език - за българи: