Примери от живота.
Една сутрин, както както често се случва, излязох на тренировъчния стадион за редовната си сутрешна тренировка по джогинг (бавно бягане за здраве). И гледам необичайна активност. Пет - шест млади момичета и момчета си правят аху-ихо и като че ли се подгряват за тренировка.
Питам ги „За Еверест ли се готвите?"
Те се смеят „Нееее. Ще кандидатстваме в НСА (Национална спортна академия)".
„И кога ще е това?" - питам ги пак.
„Ами, след 6 дни."
„А ще успеете ли (за толкова кратко време) да се подготвите?"
„Аааа, ще ги превземем!"
„А да Ви помогна малко? Аз от доста време тренирам."
„Няма лошо, давай!"
Разбрах, че изпитите са 100 м бягане, 600 м бягане, троен скок от място, гимнастически комплекс на земя и тест по български език. Заради малкото оставащо време им зададох три в едно. Една обиколка на стадиона (400 м) в съвсем бавно темпо (за загряване). Без да спират продължават със 100 метра бързо бягане. Без да спират преминават във втора обиколка съвсем бавно подтичване за разпускане (както го правят спортистите - нали и те ще стават спортисти). После пак 100 м бързо. И така 10 пъти за деня. За край 100 пъти троен скок от място.
Една бавна обиколка изкараха половината кандидат спортисти. След нея, бързо затичаха трима. Едното момиче се отказа на 30-тия метър. Другото капна на 50 - 60 м. А момчето рязко намали след 70-тия метър, но все пак изкара до 100 м. За втора бавна, разпускаща обиколка никой не си и помисли. „Какво ни напрай! Ти ни утрепа!" Да е жив и здрав прославения български спорт и олимпийските ни надежди.
Горе-долу, така се получава в живота, когато се опитваме да работим надомна работа. Доста хора си я представят като едно голямо аху-ихо. „Само ми я дайте, и вижте какво става!" - универсалният войник. Но обикновено след 30-тия метър и сме гроги. И после сядаме на 4 х 100 с шопска салата и започваме да бистрим кой е виновен, че не ни върви - Президента, Парламента, Кмета, Природните стихии, банките (че не ДАВАЛИ пари...) и т.н.
Ако човек никога не е правил, примерно, подаръчни торбички, как е възможно да кандидатства за такива и да се надява, че ще се справи? И обикновено какво следва - „Не ми одобриха продукцията! Излъгаха ме!" Надомната работа е като всяка друга работа. Ако нямате опит, образование или квалификация в дадена област, вероятността да заработвате добре е малка. Така е и на практика. 500000 души вече заработват надомни доходи, но твърде малки - 50 - 100 - 200 лв месечно. Кога има, кога няма.
Кои са основните проблеми в случая?
1. Липсата на професионализъм
Опит, образование, квалификация — без тези неща е трудно да постигнем успех в каквато и да е работа, още по малко - в надомна. Затова е проява на непрофесионализъм, ако имаме образование филология, а се кандидатираме за сгъвач но торбички, каквито никога през живота си не сме правили и даже не знаем как се правят.
2. Разчита се на посредници и работодатели.
Приемат се мизерни условия за работа, вместо сами да си създадем такива условия, които най-добре ни устройват, а и да използваме готови, съществуващи ресурси, с каквито така или иначе разполагаме и не използваме ефективна - помещени, инструменти, телефон, компютър, материали и др..
3. Неувереност за самостоятелна работа.
А само така целия доход може да остава за изпълнителя, без да се налага да бъде делен с работодател или посредник, при това се получава веднага, в момента на предаване на работата, а не се чака с дни, седмици или в края на месеца.
Какъв е изхода от тази ситуация?
1. Сериозно отношение и добра подготовка.
Не „кандидатствайте" лековато за всяка срещната възможност за заработване на допълнителни доходи. Първо преценете дали изобщо сте квалифициран за такава работа - някога вършили ли сте такава, какви са нормите, изискванията и стандартите за изпълнение, можете ли да ги посрешнете с достойнство?
2. Правете само това, което можете.
Не кандидатствайте за работа, която никога не сте правили. Вероятността да се провалите в този случай е почти 100%, но е гарантирано, че няма да си признаете грешката, а ще търсите кой Ви е виновен или Ви е „измамил" - така ще си създадете още карма - ще влезете в черните списъци на нелоялните работници или служители.
3. Разчитайте на самостоятелна дейност.
Не на посредниците. Така се работи 3 - 5 пъти по-малко, а може да се изкарват до 50 пъти по-добри пари (вижте примера по-долу). Но това означава, че освен производствените операции, сами трябва да се погрижим за организацията на дейността, доставките на материалите, намирането и отношенията с клиентите, регистрациите в НАП, рекламациите, отчетите, данъците.
И пак - примера с подаръчните торбички.
Ако работите за някой друг (работодател), нормата е 2000 торбички дневно, за смяна (една журналистка се хвалеше, че за ден „успяла" да сгъне цели 60 торбички и ореваваше целия интернет, че не й платили нищо — даже да са перфектно изработени, което със сигурност не е така, то тогава 60 бр. х 0.5 стотинки = .030 лв заработка за един ден — изобщо не можеше да възприеме понятието „2000 торбички на ден" - по 3 бройки в минута). Заплащането действително е толкова - 0.5 стотинки на торбичка.
Но ако работите за себе си
(без посредник, директно с потребителите) - работите само когато има поръчка (ако има). Един клиент (среден магазин за подаръци) едва ли ще Ви поръча наведнъж 2000 торбички. Обикновено ще си поръча от 5 - 6 вида по 20 - 50 бройки. Цената на едро (за среден размер) е около 25 стотинки за бройка. И какво излезе - 50 пъти по-доходно ако сами се разтичате и се оправяте без работодатели и посредници и Ви се плаща в момента на доставката.
Освен това, когато се работи само по поръчка, така е 100% гарантирано, че всичко произведено се и изкупува. А не да произведете хиляди торбички и после да се чудим какво да ги правим. И така да повторим кои са основните принципи за идеалната и успешна надомна работа: сериозно отношение; професионализъм; самостоятелност. Успех!
ka pa vse za men nqma rabota v taq otrepana strana kato nqma za men nqma i za drugite are da vi vidq
ОтговорИзтриване