Домашна тархана | dLambow

 

Приготвяне и използване на домашна тархана

Какво е тархана?

Тархана (трахана, Tarhana) е традиционен домашен продукт, изготвян от тесто с различни добавки на зеленчуци и подправки, чрез настъргване на трохи и изсушаването им за по-нататъшно съхранение. Изготвя с в Турция, България и други страни от региона, като се използва за сготвяне на различни ястия, предимно зеленчукови и пилешки супи.

Състав на тархана

Съставът на тарханата включва следните съставки: брашно, домати, кисело мляко, червен пипер, лук, мая, сол. Всички съставки се смесват, замесват се до гладкост на тестото, настъргват се и ферментират в продължение на десетина дни на хладно и сухо място.

Класическа рецепта за трахана

Приготвя се от 3 кг. брашно, вода или прясно мляко и няколко щипки сол, като се замесва твърдо тесто. Като поизсъхне тестото, може да се настърже на ренде (вместо да се мели на месомелачка), суши се и се събира в платнени торбички за съхранение до зимата.

Домашна тархана

Видове тархани

Зеленчукова тархана.

Мелят се в месомелачка 6 чушки, 6 домата, 4 моркова, 2 големи целини, 1 глава лук. Подправя се с 4 - 5 зърна прясно смлян черен пипер. Към така приготвената зеленчукова каша се добавят 2.0 - 2.5 кг. брашно (понякога отива и повече) и се замесва твърдо тесто с квас. Разделя се тестото на 5 топки и всяка топка се стърже на ренде или се мели с месомелачка.

Получените стружки са поставят на салфетки и се оставят да съхнат на слънце. Тархана се прави най-добре сутрин в слънчев ден. Колкото повече съхне тарханата, толкова по-добре. Към залез слънце тарханата се прибира и ако се налага, съхне още във фурна с вентилатор. При пълно изсушаване, се прибира в памучени торбички за дълго съхранение.

Тархана от кисело мляко.

Разбъркват се 10 яйца и 1 кг. кисело мляко. Брашното се пресява на купчина и по средата й се прави ямичка. Вътре се наливат яйцата и млякото, добавя се лъжичка сол и се замесва твърдо тесто. От добре омесеното тесто се откъсват  с ръка малки парчета и се правят на топки. Стържат се на ренде върху парчетата плат, върху които ще съхнат. Ако тестото омекне, домесва се с допълнително количество брашно.

Тази тархана се суши 3 - 4 дни, след което се прибира в стъклени буркани за съхранение на сухо и хладно място. Тази тархана се готви на среден огън, като 1 буркан се изсипва в литър вряща вода или прясно мляко. Когато се сгъсти напълно, отгоре се добавя масло, ръси се сирене или захар.

Плодово зеленчукова тархана.

Тархана е традиционна българска храна, която приготвят в България и други страни наюг, като представлява вид трохи от изсушено тесто, замесено с квас и плодово-зеленчуково пюре от сварени и пасирани червена чушка, кромид лук, морков, тиква, ябълка, домат, по желани круша, дюля, без люспи, семена и корички, и подправката тарханол (наподобява копър).

Замесва се тесто с квас и се оформя на плоски питки, които се оставят да изсъхнат, след което се разтриват на трохи или се смилат на месомелачка. Добре изсъхнала тархана се съхранява в памучни торби за зимата. Консумира се в няколко варианта с помощта на следните рецепти за приготвяне.

Вари се по подобие на юфката, като по този начин се приготвя вид попара или каша със сирене и/или със захар, гъста зеленчукова крем супа, различни ястия с пилешко месо, а също може да се запича на фурна с различни добавки, но най-вече масло и сирене.

Използване на трахана в кулинарията

Особено в турската кухня, е прието да се използва тархана в големи количества до късно през зимата. Употреба: Служи за приготвянето на супи, придава им особен вкус и плътност. Шедьовър на турската кухня е млечна супа "tarhana corbasi", която се приготвя с доматено пюре, счукан чесън и масло.

Приготвяне на ястие от трахана

Поставя се желаното количество тархана във вряща подсолена вода и се вари като макарони. Когато омекне и се свари, водата се излива. Следващата стъпка е да се поднесе топла за консумация, поръсена със сирене и смлени орехи или да се запече във фурна.

----------------

Видове кафе, домашни рецепти за приготвяне и ритуали за пиене на кафеената напитка.

Какво е кафе?

Кафа и qahwa
Кафе идва от арабското "qahwa" със значение на "сила, енергия, възбуждаща напитка", която обикновено е гореща и се приготвя от добре изпечени и смлени зърна на кефееното дърво - растението coffea, като притежава стимулиращо действие. Предполага се, че названието произхожда от Кафа - област в юго-западна Етиопия, където според легендите, за първи път били открити тонизиращите свойства на това растение.

Видове
От Етиопия, кафето се разпространява в съседен Йемен, през който минавали всички търговски пътища. Кафейното дърво принадлежи ботанически към семейство маренови, но поради огромното разнообразие (над 5000 разновидности), е трудно да се даде точна класификация. Все пак, търговско предназначение имат около 50 вида, като най-популярни от тях са Coffea arabica и Coffea canephora или т.н. "робуста" - със значението на силно, вероятно поради високата си плодовитост и наситен вкус.

Основни разновидности
Измежду другите разновидности са известни Coffea liberica, открито в Либерия през далечната 1843 г. и Coffea dewevrei с най-известния си подвид "ексцелса", като и двете са с качествана на "робуста" и с приемлив, макари посредствен вкус. Не малко усилия се полагат по създаването на различни кафеени хибриди с цел повишаване на добивите, съпротивляемостта на заболявания и дълголетието на растенията. Но все пак качеството на кафето от тях остава посредствено.

Кафеени дървета
Всички видове кафе в пределите на зоната, разположена от двете страни на Екватора, между тропиците на Рака и Козирога и при всичките си различия в свойствата, кафеените дръвчета притежават една обща характеристика - разкошната листна корона, отличаваща се само по оттенъците на зеленото (от жълтеникаво до тъмно зелено), и листата на всички са като гофрирани, особено на подвида робуста. Някои от кафеените дръвчета, през цялото време остават храсти, докато други достигат до 18 м. на височина, ако не ги подрязват за по-голямо удобство при брането.

Легенда за кафето с етиопския пастир Калдим.
Една от най-известните легенди за възникването на кафето е тази за етиопския пастир Калдим, който всеки ден пасял козите си по планинските склонове. Така той забелязал, че козите като пасат от плодовете на един храст с блестящи зелени листа, стават необикновено бодри. Калдим решил да се възползва от идеята и си направил напитка от същите плодове, но тя се оказала с отвратителен вкус. Ядосания пастир захвърлил клонките с плодове в огнището и след известно време почувствал упоителния аромат.

И едва от изпечените зърна успял да получи същата тази напитка, която пием и до ден днешен. Калдим изпил новата напитка, почувствал се бодър през целия ден и през ноща и решил да сподели тайната за своята бодрост с настоятеля на близкия манастир, който изпробвал напитката и върху себе си. След това всички монаси започнали да пият кафе, за да не заспиват по време на нощните си молитви и така легендата се разнесла и понесла, та чак до днешни дни.

Кафеено дърво - кафе Coffea L.

Описание.
Кафеено дърво, отнасящо се към рода Coffea L. - семейство маренови (Rubiaceae), може да си отгледате даже надомно, в саксия. То е вечно зелено тропично растение под формата на храст или малко дърво родом от тропиците и субтропиците на Африка и Азия. Макар да се нарича дърво, то е по-скоро храст, който расте в регионите с горещ климат със средногодишна температура на въздуха 18 - 22 градуса по целзий и висока влажност. Основните райони на разпространение са разположени в пояса около екватора до към 24 градуса северна и южна ширина - тропическа зона между 600 и 1200 метра надморска височина

И така, обобщената и кратка информация за кафеено дърво е:

• Род - Coffea, семейство - Rubiaceae
• Вид на растението: за стайно отглеждане, цъфтящо, многогодишно
• Подходящо изложение: повече ярка светлина, но без пряко слънце
• Температура на отглеждане: умерено топло - Min t°: 10 Max t°: 30
• Поливане: Умерена нужда от вода - почвата трябва да е непрекъснато влажна
• Влажност на въздуха: листата се пулверизират от време на време.
• Размножаване: правят се стъблени резници през лятото, но може да се засаждат и сурови кафеени зърна.

Саксийно отглеждане.
Истината е, че кафеено растение у нас може да се отглежда само в саксии, които през зимата непременно трябва да се внасят в топли помещения с температура над 10°-12° С. През лятото се изнасят навън. Вкоренените резници отначало се засаждат в по-малки саксии. До петгодишната им възраст те се местят всяка пролет в по-голям съд, който е тесен и висок. След това те се пресаждат през 2-3 години. Целта е да се предоставя колкото е възможно по-богата на хранителни вещества почвена смес. Тя се съставя от равни части чимова почва, добре разложен оборски тор и пясък.

В крайна сметка, ако сте търпеливи, ще имате привлекателен храст с тъмни лъскави листа, но не се надявайте да получите кой знае колко голямо количество кафеени зърна като реколта (за това е нужна все пак плантация), но на около 500 грама от едно дърво може да разчитате. Кафето не е взискателно, но не бива да допускате засушаване на почвата и въздушни течения. На височина достига 120 см, но тя може да се контролира чрез подрязване напролет. Когато растенията станат достатъчно големи и плододават масово, не е желателно да се прехвърлят. Тогава хранителните вещества ще се доставят с торенето, което пък зависи от възрастта. Почвата трябва да е винаги умерено влажна. Саксиите не бива да стъпват направо в подложката си, а на подходяща скара, като така се предпазват от загниване и същевременно се гарантира отцеждането на излишната при поливането вода. В подложката не трябва да има излишна течност. Има три основни начина да се сдобиете с кафеено храстче.

• - Да си купите саксия с готово растение.
• - Да си вземете резник от вече пораснало кафеено дръвче.
• - Да си засеете сурово (не изпечено!), но узряло зърно от кафе.

Най-добрият вариант е използването на резница, защото така кафето ще се развие доста по-бързо, отколкото посаденото от зърно, от което следва, че и по-рано ще може да получите продукция от него - на около третата година. Освен това, резницата предполага, че кафето вече е аклиматизирано към нашите условия и няма да се погуби. Така скоро то ще оформи храстче, но без да се източва на височина, оголвайки ствола си, както това се случва при посадените от семе.

Кафеен храст от семена.
Кафеен храст може да получите и като си засеете семена, закупени от магазините за кафе, но почвата, в която ще засеете тези семена, трябва да е достатъчно рохка, мека и не бива да се оставя в никакъв случай да изсъхва. Нужната температура за прорастването им не трябва да е по-ниска от 20-22 градуса, като е добре саксията да се постави даже на слънчево място. За отглеждането на вече поникналото или взетото наготово от цветарския магазин кафеено растение не са нужни кой знае какви фокуси. Добре е непрекъснатото да поддържате висока въздушна влажност, която се постига с редовно напръскване с пулверизатор на листата, а почвата, в която отглеждате кафето, трябва да е с киселинност около pH 7, което се постига така:

• 1 част листовка,
• 1 част парникова пръст,
• 1 част градинска почва,
• 2 части торф и
• 1 част пясък.

+ малко накълцан на ситно мъх, за да се поддържа киселинността в норма (а и така се запазва по-дълго време почвената влажност). Светлината има важно значение за доброто развитие на всяко кафеено дърво. Най-доброто изложение за разполагането на саксията с него е около прозорец с южна, югоизточна или югозападна ориентация. Не е добре до достигането на двегодишна възраст върху растението да попадат преки слънчеви лъчи. Слънцето е много необходимо в периода на залагането и завързването на плодовете при възрастните растения, след което отново може да се засенчи.

Кафе сорт Арабика (Arabika)

Арабско кафеено дърво (Coffea arabica)
Арабика е от най-известните към днес древни сортове кафе, като официалното название на културата е Арабско кафеено дърво (Coffea arabica). Арабиката е най-важния вид кафе в света, с дял като продукт в световен мащаб е около 70%, но по себестойност превъзхожда другите сортове кафета поради чувствителността и капризността на дръвчетата си. Размножаването на растението става от жизнеспособни семена. Срокът на съзряването на плодовете е 6 - 7 месеца от момента на цъфтежа, като се получават по 1 - 2 реколти годишно. Основен критерий за броя на реколтите е редуването на сезоните на засушаване и валежи. Необходима е повишена влажност и редовни, обилни дъждове.

Отглеждане и реколта.
Отглеждането на арабиките изисква наличието на специфични условия, като надморска височина между 900 и 2100 метра и средно денонощна температура на въздуха от +15 до +24 градуса по Целзий, което се постига обикновено в областта на тропиците. Освен това, растението не понася замръзванията, необходима му е повишена защита от вредители и болести. Реколтата се събира девет месеца след сезона на дъждовете, след което претърпява влажна обработка. Познавачите на кафето отдават предпочитания на продълговатите, едри и равни зърна на арабиката заради техния кислеещ мирис, сложен аромат и чудесен вкус на получаваната от тях напитка. Броят на сортовете на Арабското кафеене дърво, които се използват днес в кафейната индустрия е около петдесет.

Съдържание на кофеин.
Но точно този вид отстъпва малко на останалите видове кафета по съдържанието си на кофеин. В резултата на кръстосване с други сортове, са получени множество хибриди на арабиките, най-известните от които са типика и бурбон, но има и други известни подвидове, които са различават по цвета и размера на плодовете. От тях са изведени разнообразни нови сортове, като например мундо ново от Бразилия дава началото на гейша и вила сарчи, а при свързването му с бурбон, се получава кафето катуай. Понастоящем, най-добрите сортове арабика се произвеждат в Колумбия, Кения, Мексико, Коста Рика, Йемен и Етиопия.

Сорт кафе Робуста (Robusta)

Кафеено дърво Канефора Робуста (Coffea Canephora).
Робуста е от най-известните към днес древни сортове кафе и втория по популярност след арабика, като официалното название на културата е Кафеено дърво Канефора Робуста (Coffea Canephora). Характеризира се с високо съдържание на кофеин в зърната. Използва се основно при кафейните смеси за подсилване на напитката. Робуста е непритенциозно растение, което добре понася високата температура и влажност на въздуха в тропиците. Оптималните условия за съществуване на културата са ниските тропици до 900 м надморска височина, с добра влажност от редовни валежи и средни температури на въздуха в рамките на 22 - 27 градуса по Целзий.

Размножаване и отглеждане.
Размножаването е чрез присаждане. Подходящите почви за отглеждане трябва да се характеризират с висока влажност и температура, но не понасят в корените им да се задържа вода за дълго. Робустата е нечувствителна и с повишена устойчивост към заболявания и вредни насекоми, но изисква изкуствено оросяване и подхранване.  Времето от цъфтежа до узряването на плодовете е нередовно  и неедновременно, в рамките на около 5 - 6 седмици, което позволява 12 - 15 реколти годишно. Основен критерий за броя на реколтите е точното следване на техниката за отглеждане. Иначе брането трябва да се прави ръчно, през 10 - 11 месеца от връзването на плодовете. Бобчетата на робустата са с кръгла форма и неголям размер, а от двете страни на преминаващите по средата им бразди, добре се виждат две малки отметки.

Разпространение и доставчици.
Основни доставчици на кафето от тази разновидност на световния пазар са страните от Африка и Бразилия, а най-добри са зърната от Индонезия, Индия, Мадагаскар, Кения. Типична черта на робустата е силата на получаваната от него напитка, заедно с наситения аромат. При това, съдържанието на кофеин в тази разновидност на кафето е доста висока. При тези показатели, кафето е на второ място в света по обем на производство, като ролята му възлиза на 30%, при сравнително ниска себестойност. Истинските ценители предпочитат робуста пред арабика. Но на практика, този сорт не се използва в чист вид, а е незаменим при приготвянето на смеси, в т.ч. и за разтворимо (инстантно) кафе, в което неговия рязко изразен вкус губи тази своя неприятна рязкост и горчивина.

Кафе сорт Либерика (Liberika)

Третият по популярност сорт.
Либерика е третия по популярност сорт кафе след арабика и робуста - либерийското кафе произлиза от Западна Африка, а днес се отглежда в почти всички страни от африканския континент, но също и в Шри Ланка, Филипините, Индонезия и др. Либериката се получава от плодовете на кафеени дървета с височина от 6 до 10 метра, с доста едри листа. Дължината на кафеения плод е около 30 - 35 милиметра, а ширината е 10 - 15 мм.

Използване на либерика.
Качествата на либерика не са от най-добрите, поради което този вид кафе се използва значително по-рядко и то най-вече в изготвянето на различни кафеени смеси. Все още никой и никога не е пил кафе, което да е направено изцяло от плодови зърна на либериката, като изглежда, че това е напълно невъзможно. В тази връзка, изглежда, че сорта се използва най-вече като вид пълнител в смеските.

По какво се отличават кафетата арабика и робуста

Кафето е приятна и вкусна напитка с ободряващ аромат и неповторим вкус и затова не е толкова важно какъв сорт кафе пием или с какви добавки е то. По-важното са емоциите, които получаваме, употребявайки тази напитка. Но ако намеренията ни по отношение на кафетата са сериозни и дълготрайни, следващата стъпка след удоволствието е да понаучим нещичко и за техните разновидности и как да ги разпознаваме. Съществуват много видове кафеени дървета и храсти, в т.ч. и само от един определен сорт.

Арабика.
Най-популярен е сорт арабика, който има достатъчно мек вкус, а съдържанието на кофеин в него не е голямо, по отношение на другите сортове. Затова повече хора по света имат предвид именно арабиката, когато се споменава думата "кафе" и това не е учудващо, защото около 70% от световното производство е именно от този сорт. Арабика се отглежда в Етиопия, високо в планините, в условията на променлив климат и достатъчно количество валежи. Отличителна черта на сорта е лекия цитрусов привкус, благодарение на който е трудно да го сбъркаш с друг вид.

Робуста.
Другият популярен сорт сред кафетата е робуста и веднага казваме, че това доста по-силен сорт, защото в него се съдържа до 2 - 3 пъти повече кофеин, отколкото в арабиката. Робустата се отглежда в долините, но също и в предпланинските райони, като изисква топъл климат, повече дъждове, но без да се наводняват корените. За родина на сорта робуста може да се счита Конго, откъдето започва да се изнася в големи количества в началото на миналия век, в момент когато е имало крайно ниски добиви от арабиката, почти изцяло унищожена тогава от болест и така нищо не останало за износ.

Сортове кафе
А хората искат да пият кафе. Тук робустата се отличава със своята значително по-голяма устойчивост на болести и други вредители и така запълнила недостига на кафе в световен мащаб, превръщайки се във втория по значение сорт кафеени зърна, днес вече широко известен по целия свят. По света се доставят и циркулират няколко хиляди сорта кафе, като всяко от тях има свои неповторими и оригинални качества, вкус и аромат. Някои от тях са особено популярни.

• Костариканското Арабика Таразу - има богат, мек и наситен вкус, чудесен аромат с орехов оттенък.
• Колумбийското Арабика Меделин - се характеризира с мек вкус със сладникав оттенък и не твърде висока киселинност.
• Ямайското Арабика Блу Маунтин - е сравнително рядък сорт с изискан, изтънчен вкус и ярък аромат, един от най-скъпите сортове кафе.
• Бразилското Арабика Сантос - на вкус е тръпчиво и най-често се среща в Бразилия, има лека горчивина и средно изразен аромат.
• Кенийското Арабика - е силно кафе с остър, тръпчив вкус и незабравим аромат.
• Йеменското Арабиен Моко - с доста голяма киселинност, винен привкус, с лек шоколадов оттенък.
• Танзанийските Арабика Моши и Килиманджаро - остра киселинност и силно изразен аромат.
• Иноднезийското Арабика от остров Ява - сорт с аромат на дим и сладникав вкус.
• Индийското Арабика Майсор - леко кисело, богат, нежен аромат, с лек винен привкус.
• Етиопското Арабика Харар - със силен, твърд аромат, с винен привкус и оттенък на френско грозде.
• Хавайското Арабика Кона - е със силен аромат и наситен, сладникав вкус.
• Индонезийското Арабика от остров Суматра - има остър вкус, добре е да се използва силно препечено.

Рецепти за кафе

Кафе по арабски
Два са основните видове кафе - арабика и робуста, но възоснова на тях на всякъде по света хората са измислили свои начини и рецепти за приготвяне на кафе. Така е и с рецептите за кафе по арабски.Тук и сега ще започнем с първите две рецепти:

Вариант 1:
Загрейте празно джезве, като го подържите на огъня с дъното надолу, а след това го обърнете и го загрейте и от вътре. Когато джезвето се нажежи, сипете в него две лъжички кафе от любимия Ви сорт. Добавете на върха на нож малко сол и горе долу същото количество захар, но ако обичате кафето сладко, може да увеличите количеството на захарта, според своите изисквания за вкус. Сега, без да се бавите (за да не изстива), поставете джезвето на огъня и го дръжте докато кафето не започне едва - едва да пуска дим и да излъчва силен аромат. В този момент залейте кафеената смес с кипната вода и отново доведете до кипене, но вече на слаб огън.

Вариант 2:
Разтопете в тиганче три - четири лъжички захар, докато се превърнат в течна маса с кехлибарен цвят. Залейте карамела с гореща, кипната вода. В загрято джезве сипете  две - три чаени лъжички кафе и го залейте с получената смес. Долейте гореща вода и оставете да кипне. Ако сте чели внимателно до тук, със сигурност вече започвате да схващате основната идея на рецептите за кафе по арабски. Оттук нататък, всичко е във Вашите ръце и е само въпрос на време и практика да усвоите процедурите по виртуозност.

Капучино - кафе с мляко, пяна и декорация

Състав на капучино.
Капучино се прави от разбито на пяна мляко, кафе и пяна от разбитото мляко плюс някаква декорация (какао) върху пяната. Ето една конкретна рецепта за двама:

• -    кафе - тъмно изпечено и ситно смляно - две лъжички;
• -    натурално прясно мляко - около 20 - 25 мл;
• -    какао на прах, за декорация.

И сега остава да приведем в действие самата рецепта за капучино, която е следната: Налива се млякото в шейкър или в специален апарат за разбиване, подгрява се на пара, докато млякото се разбие на пяна и се оставя за малко.

Рецепта за капучино.
След това пригответе две чашки еспресо по обичайната или по любимата Ви рецепта за кафе. Налейте млякото в кафето, като придържате пяната с лъжичка. Отгоре поставете пяната.Придържайте се към идеалното за капучино съотношение - 1/3 кафе еспресо, 1/3 нагрято на пара мляко и 1/3 млечна пяна от разбиването. Декорирайте старателно пяната отгоре с малко какао на прах. Ако по някаква причина приготвянето на кафето се проточи, може да се наложи малко да подгреете млякото, ако е започнало да изстива. Ако млякото изкипи или вече не е достатъчно гъсто, излейте го и започнете процедурата отново иначе капучиното няма да е перфектно.

Кафе по виенски (виенско кафе)

История на виенското кафе.
Според историята на кафето по виенски, това е фактически първото кафе, което са започнали да пият европейците от Виена. Началото е поставено през 1683 год. От полския търговец Кулчински, който проявил героизъм при освобождаването на Виена от обсадилите я турци. След прогонването на завоевателите, след тях останали някакви чували с тъмни препечени зърна, за които виенчани нямали никаква представа какво са. Но Кулчински се занимавал с търговия, при което посещавал Близкия изток и щом ги видял, разбрал за какво става дума..

В замяна на заслугите си, той помолил да му дадат 300 чувала кафе на зърна, изоставено от турските войски. Така още през 1684 год. Във Виена се открила първата кафетерия. Естествено, наложило се познатото ни турско кафе да се адаптира към тогавашния европейски вкус, като за целта била добавена захар и мляко. Е, това е виенското кафе - турско кафе със захар и каймак от мляко в най-различни разновидности и по този начин, вместо турците, то завладяло цяла Европа и към днешна дата е едно от най-известните. Оттогава до днес са се появили многобройни рецепти и разновидности, но основата на технологията на приготвяне, остава една и съща.

Основна рецепта за кафе по Виенски.
И така, най-простата рецепта е следната: правите _ чаша силно черно кафе, добавяте лъжичка захар, разбърквате и отгоре поставяте добре разбит каймак. Най-честите добавки към тази рецепта са ванилин и настърган (или пръчици) шоколад. Фактически, тези добавки стават почти задължителни за виенското кафе. Но любителите на тази напитка, по правило, обичат да експериментират с най-различни добавки, като всичко зависи от вкуса, изобретателността и склонността към импровизации, единственото, което е важно, да се придържате към основните правила за приготвяне на виенската напитка, съгласно които тя е съставено от силно кафе, мляко и захар.

И така, най-напред се прави силно и горещо еспресо. В отделна чаша се налива гъсто мляко (евентуално, с добавка на каймак), захар, ванилин и се разбива с миксер до образуването на хубав каймак на фина пяна. Кафето се налива в кафеената чашка до _ от височината (с чашките и количеството също може да се варира) и върху него внимателно се допълва чашата с направената пяна, като се внимава да не стане смесване. Отгоре се ръси със настърган шоколад. Ето това е класическата и най-популярната рецепта за кафе по виенски. Ако сте любители на горчивия (черен, тъмен, натурален) шоколад, още по-добре. Също добре се съчетава с напитката и млечния шоколад. Ако не обичате кафе със захар, в пяната не слагате захар, намалявате ванилина и го пиете горчиво. Поднасянето на такава напитка трябва да става веднага, иначе обема на каймака спада и шоколада започва да се топи.

Други рецепти за приготвяне на кафе по виенски.
Както казахме вече, виенското кафе има много и много варианти и десетки, а може би и стотици рецепти. Така че не се бойте да експериментирате. В следващите рецепти няма да разглеждаме и повтаряме основата (горе я обяснихме детайлно), а ще се спираме само на специите и странностите.

• Рецепта 1: Използва се висока чаша, поставя се пяната, а захарта (на прах) се добавя отгоре. Пие се охладено.
• Рецепта 2 и 3: Веднъж захарта се поставя само в кафето, друг път се поставя само в каймака, а възможни са и комбинации между тези два варианта.
• Рецепта 4: Настъргана кора от портокал - 1 щипка, канела - 1 щипка, мускатен орех - 1 щипка. Тези три неща се поставят върху пяната.
• Рецепта 5: Цикория - 2 гр., пудра захар. Тези добавки се слагат в пяната, а самото кафе също се подслажда отделно.
• Рецепта 6: Канела и какао на вкус. В този случай шоколада се топи в метална чашка, без да загаря, смесва се с каймак, добавя се малко кафе и се разбива на пяна, като се действа бързо, за да не изстива шоколада. Отделно се разбива каймак със захар. Чашките се подгряват и се налива кафето. Отгоре внимателно се поставят, един до друг, двата вида пяна. Поръсва се с канела и какао.
• Рецепта 7: Пяната се прави с пудра захар и да е повече. Кафето и каймака да са по равно. Поднася се и с чаша вода.

Всички рецепти за кафе по виенски се правят с майсторлък и мерак. Импровизациите са добре дошли, но не и изненадите, т.е. преди да почерпите приятелите си с нова разновидност на виенското кафе, първо го опитайте, ако се налага доизкусурите рецептата и тогава поднасяйте.

Кафето е навсякъде около нас от сутрин до вечер. За много от нас е трудно да си представим живота без чашка ароматно и ободряващо кафе? Прекрасна напитка! Затова тук ще намирате множество рецепти и начини за приготвяни на всякакви кафета, значението на кофеина за здравето и всичко, което може да Ви интересува на кафеена тематика. Следете периодично коментарите по долу за новости и допълнения и екзотични рецептити за приготвяне и пиене на кафе.

Домашен квас | dLambow

 

Как да приготвим домашен квас

за изпичане на вкусен квасен хляб по стари рецепти за закваска?

За какво е нужен естествен квас?

Най-разпространената храна е хляб.

Приготвянето на хляб е една от най-разпространените храни по света поради свойството си да засища глада, като в същото време има благотворно влияние върху организма, особено когато е приготвена с помощта на естествен квас. Всеки у нас е чувал за различни народни празнични обреди, свързани с приготвянето на хляб:

• - на Бъдни вечер се прави питка,
• - Великден не може да мине без козунаци,
• - погачата се приготвя при новородено и т.н.

Хлябът е част от автентичния живот на българите, знак за гостоприемство, а трапеза без хляб е немислима у нас. Така че, хляба е част от менюто по нашите земи от векове, но не и този, който се консумира днес. Той е доста по-различен от традиционния, който са замесвали нашите баби. Основната цел на съвременния хляб е да има търговска трайност, за да не се налага прекомерното му бракуване в търговската мрежа. Поради това той съдържа редица некачествени за храносмилането съставки, придаващи му по.голяма техническа трайност.

Технологии за приготвяне на хляб.

В народната традиция у нас са се наложили две технологии за приготвяне на хляб и хлебни изделия - квасен хляб (с квас) или содена питка (със сода). При квасения хляб тестото втасва много бавно, като ферментира и развива по-специфичен кисел вкус, поради което е много по-здравословен, защото квасните бактерии преработват сложните въглехидрати на пшеницата и ги правят по-лесно усвоими за човешкия организъм. Основно преимущество на хляба с квас е, че не нарушава, а даже регулира естествената микрофлора на стомаха, което е благоприятно за процесите на метаболизъм.

Но приготвянето на хляб с квас отнема повече време от колкото ако се ползва готова мая, а е и по-трудоемко. Поради това този начин за хлебопроизводство постепенно се е забравил през последните 70 - 80 години и в днешно време сме преминали основно на масово производство на т.н. заводски хляб. Напоследък се наблюдава засилен интерес към възстановяване на традиционните и вековни ценности на българите, като приготвянето на квасен хляб е една от тях. Технологията описана тук, може да е много полезна в това отношение.

Мая за хляб

Днес, установеният и обичаен начин да се меси хляб е като се използва готова промишлена мая, произведена в специализирано предприятие. Производството на мая се основава на замесване на брашно с вода и протичащите в тази смес биологични процеси, основаващи се на активна ензимна симбиоза на българската млечна бактерия Lactobacillus sanfranciscensis и гъбичната Candida milleri. Но в случаят с маята, по специална технология, се оставят само гъбичните бактерии, които предизвикват по-бързо втасване на хляба, но му придават по-малко живот и водят до последващо мухлясване при престояване, защото маята е концентрирана маса от дрожди (живи микроорганизми), докато в кваса се съдържат както дрожди, така и полезните бактерии лактобацилус - вид пробиотици.

Квас за хляб.

За разлика от маята, приготвянето на квас се основава на естествен процес за набухване, който се явява първоначалната, древна форма на маята, която е открита най-вероятно по времето на египтяните (според археологични данни от 1 500 г. пр. н.е. в древен Египет) и използвана най-масово по целия свят до около средата на миналия век. В него съществуват както млечни бактерии, така и гъбени бактерии. С други думи, кваса е естествена ферментация на тестото, което е вид ферментирала каша, приготвена от вода и брашно. Вода, брашно и бактерии. Ферментирането на  кваса се основава основно на симбиозата на Лактобациликус бактерия (Lactobacillus sanfranciscensis) и гъбичната мая (Candida milleri), но също и на редица други биологични процеси.

Посочените по-горе бактерии са близки и сходни с тези, от които се заквасва легендарното българско кисело  мляко. Квасните бактерии, вложени в приготвянето на традиционен пълнозърнест хляб, преработват сложните въглехидрати на пшеницата и ги правят по-лесно, пълноценно и качествено усвоими в червата на човека. Натуралната домашно приготвена закваска няма почти нищо общо с различните видове мая, продаване в магазините за хранителни стоки и за разлика от тях, е значително по-истинска, полезна и вкусна.

Подготовка за ферментацията.

Съществуват различни видове квас според различни критерии за класификация, като предназначение (за хляб, боза, бира, кисело мляко), според продуктите, от които се изготвя (бяло брашно, типово брашно, ръжено, грахам, лимец, и различните добавки в него - хмел, ягоди, грозде и др.) и според степента на хидратация (количеството вода, което съдържат в себе си). Независимо от тези разновидности, технологията е принципно една и съща. Необходими са брашно, вода и подходящи бактерии за втасване.

По отношение на технологията на приготвяне, има различни мнения и становища относно количеството на съставките, поддържаната гъстота, използването на различни добавки, състоянието на изходните суровини и съдовете и приборите, които се използват. В някои от препоръките се включва елемент на периодично изхвърляне на част от сместа, в други - цялото количество се използва и съхранява за по-нататъшна употреба. Важно е и периодичното подхранване, за да не се умори кваса от глад, а също и неговата гъстота с оглед скоростта на протичащите процеси на втасване и превтасване. За да се получи истински жив, бълбукащ квас в домашни условия, трябва да се спазват определени условия и да се набере достатъчно опит.

Съдове и прибори

За да си подготвите и съхраните квас за хляб, е нужно да следвате няколко точно определени правила, като на първо място трябва да обърнете внимание на съдовете, с които боравите и в който ще го „отглеждате". Преди всичко, съдовете, с които боравите, трябва да са достатъчно чисти. Ако използвате мръсни или непочистени прибори, рискувате да не получите желания резултат. Често, за най-подходящ се сочи  стандартен стъклен буркан от компот. Вместо стъклен, може да се използва и порцеланов, емайлиран или дървен съд. Съдът е необходимо да има капак, позволяващ на сместа да диша - тензух, плат, надупчена метална капачка.

Бъркалката е желателно да бъде неметална, обикновено - дървена. Тези правила за стъкло, метал, почистване - не са абсолютни или догматични, но ако квасът Ви не се получава, необходимо е да изключите всякакви възможни причини - некачествено брашно, метални съдове или бъркалки, недобра вода, неподходяща температура, неправилно захранване и периодично разбъркване. Всичко това са все фактори, които по един или друг начин влияят на технологията на протичащите биопроцеси и могат да ги променят до степен да не се получи желаният резултат.

Продукти

Брашно е основен продукт, като е подходящо да се стартира с ръжено или пълнозърнестото. След известно време (около седмица), обаче, е добре да се премине към бяло брашно, заради по-малката вероятност в него да спят нежелани микроорганизми. Квас може да се заготвя и с други видове брашна, но като че ли с ръженото винаги се получава. Брашното не трябва да е пречистено, а ако се използва пълнозърнесто, пшеничените трици може да не се слагат. Белите брашна съдържат предимно смляната ендосперма на зърното и обикновено са богати на всевъзможни подобрители и коректори, като някои бели брашна са даже стерилизирани, което убива всичко живо в брашното, превръщайки го в мъртъв продукт. С подобни брашна е невъзможно или почти невъзможно да се приготви квас.

Квас може да се съживи преди всичко от висококачествено и нетретирано пълнозърнесто брашно (необходими някои от микроорганизмите, които се съдържат в него) от пшеница, ръж, овес, ечемик, нахут, грах и др. При всички случаи, е добре да се използват пълнозърнести брашна, смлени от цялото зърно, без да се отделят люспите и зародишът. Последният придава характерния вкус на пълнозърнестите брашна. Но пък трябва да се знае, че пълнозърнестите брашна имат значително по-кратък срок на годност, защото поради високото съдържание на мазнини започват да променят вкусовите си качества скоро след смилането. Към брашното може да се добавят хмел, ръжени зърна, ябълки, мед (по изключение - захар, като за предпочитане е кафява)

Вода

Не използвайте минерална вода, а по-скоро изворна (и то в стъклени, а не пластмасови бутилки) или такава направо от чешмата, но последната задължително трябва да се дехлорира (иначе хлора ще изтреби всичките живинки в брашното, от които може да тръгне ферментацията). Всеки знае, че ролята на хлора е да убива микроорганизмите във водата и по този начин да я дезинфектира - обеззарязява. Разбира се, покрай сухото, гори и суровото. Т.е. покрай вредните бактерии, се унищожават и полезните. А целта на приготвяне на квас е обратната - да създадем полезни живинки. Чешмяната вода се оставя минимум 2 - 3 часа (най-добре едно цяло денонощие) без похлупак, за да изветрее от нея хлора. По същата причина и цветята в къщи се поливат не с чешмяна вода, а с престояла в бутилки вода, като при това тя придобива и стайна температура.

Захар, мед

За да се ускори процесът на ферментация, добавете щипка захар или лъжичка мед.

Технология за приготвяне на квас по домашна рецепта.

Захващане

В стъклен буркан или друг подходящ съд се смесва една чаена чашка изветрена откъм хлор чешмяна вода (престояла 24 часа) и 2 супени лъжици пълнозърнесто брашно (ръжено, пшенично, нахутено, царевично...), разбърквате ги с дървена лъжица докато получите нито гъсто, нито рядко тесто. Захлюпете го с надупчен капак или тензух (за да диша) и го оставете да почива на стайна температура (20 - 25 градуса). Ако стане по-хладно, квасът няма да умре, но жизнените му процеси ще се забавят. Един до няколко дни са нужни на брашното и водата да ферментират по естествен начин, благодарение на ензимите, съдържащи се в него, и да се превърнат в квас. В тестото започват да се виждат малки мехурчета. Когато квасът втаса, той може да удвои обема си, поради което не бива да се прекалява с количеството на първоначалните компоненти. При липса на пълнозърнесто брашно, може да смесите бяло брашно с малко трици. Друг вариант е от брашно и вода да се приготви тестена топка. Поставя се в съда, наръсва се с брашно и се оставя да втасва.

Захранване.

След първата ферментация, когато процеса на образуване на мехурчета позатихне, квасът все още не е готов и е нужно да го захраните. Но преди това изхвърляте половината количество. Но за да не се хаби квас по този начин, добре е да предвидите по-голям съд. След това добавяте вода и брашно като количества им съответстват на количеството на готовата смес. За да се получи активен, жив квас, е нужно да захранвате сместа около 3–4 дена, като го правите през 3-4 часа или поне 2 пъти на ден. Разбърквайте внимателно в едната посока с бъркалката. Не може да се каже точно колко дни да захранвате, защото това зависи от конкретните температурни условия. Технологията, описана до тук, касае само захващането на първия квас. Като се вкисели достатъчно (усеща се кисел аромат на вкисната боза), се омесва добре и се наръсва с брашно, като по този начин се оставя за още известно време и обикновено на следващия ден е готов, за да се замеси с него хляб.

Степен на активност на кваса.

За да създадем жив или активен квас е нужно след началното захващане да преминем към захранване и по този начин да се грижим за сместа около 3 – 4 дена, което ще я превърне в активен квас. Този процес се прави през няколко часа или един път на ден, или два пъти, което зависи от това колко активен искаме да бъде той. Разпознаването, че сме се сдобили вече с активен квас става по мехурчетата, които се издигат към повърхността на сместа. В своя пик, след леко разтръскване на съда, активният или жив квас започва да бълбука, да се движи като жив организъм, като значително увеличава обема си и намалява плътността си. Това е момента, в който е най-добре да се работи с него, когато той се превръща в активен квас. Ще познаете, че квасът е активен по балончетата, които изпуска, а закваската изглежда почти като купена мая, когато сте на етапа да я разтворите с брашно, вода и захар, за да шупне преди ползване. На този етап, квасът ви вече е "оживял" и сте готови да пристъпите към замесване на хляб от него. При това, имате такова количество, че може да раздавате и на съседите от квартала.

Поддържане на жив квас.

Ако сте начинаещи в занаята или просто нямате късмет, квасът ви може и да не "оживее". А когато все пак забълбука, най-добре го ползвайте, когато е най-активен - най-цвърчащ и с най-малка плътност (лек като пяна). Веднъж получи ли се, може периодично да вземате една част за нов хляб, а останалата да захранвате с вода и брашно. Така веднъж ферментирал, може да не загубите кваса с месеци. Говори се, че в страни като Германия, Англия и други има фамилии, в които от поколения поддържат квас в специално пригодени за целта съдове в продължение на 100 - 200 г. Но ако по някаква причина сте изразходвали цялото количество на активния квас, с който разполагате, то тогава може да си "заквасите" нов квас от 2 филии квасен хляб, като така ще се получи по-бързо и вместо да чакате цяла седмица, най-вероятно ще го имате за 3-4 дни. Това се прави по следния начин - начупете хляба в буркан, добавете брашно, вода и следвайте горната технология докато забълбука отново. 

 

Съхраняване на готов квас.

Начини за съхраняване.

Веднъж създали квас не е нужно да влагаме цялото получено количество в изпичането на хляб, а е почти задължително да запазваме и съхраняваме известна част за следващо използване. В Англия, Германия и др. страни са известни случаи на на поддържане и съхраняване на квас в продължение на столетие и повече. Има два варианта да съхранявате квас: Ако често месите хляб, добре е да приспивате останалото Ви количество, при което процесите на ферментация в него се забавят, но не спират. Това Ви позволява, чрез процедурата на „събуждане" да месите и печете квасен хляб през 2 - 3 дни. Но ако това ще Ви се налага по-рядко - през 2 - 3 седмици, тогава е добре да ползвате другата процедура за съхранение чрез изсушаване и съхраняване в сухо състояние.

Съхранение в хладилник.

Този метод на съхранение на квас се използва в случай на по честа употреба при месене и печене на квасен хляб и хлебни изделия - „приспива се" (ферментацията се забавя) и сместа се съхранява в хладилник, като след това лесно се активизира. За целта към активния квас се добавя брашно и малко вода (последно захранване), като се цели по-силно сгъстяване до нетечно състояние, след което се оставя да „спи" в хладилник. Покрива се отгоре със салфетка или тензух, за да може да диша, защото квас се храни от брашното, водата и от кислорода. Така той остава в добро състояние около седмица без да е нужно да се захранва. Все пак, в този случай остава необходимостта от периодично подхранване. Ако се налага да пътувате за няколко дни и няма кой да захранва кваса Ви, просто го сгъстете с повечко брашно - по този начин ще го сгъстите и приспите за по-дълго, като той ще стане по-мързелив и ще се храни по-малко и по-бавно.

Съхранение на сух квас.

За да съхраним сух квас, започваме да добавяме към него брашно докато постигнем твърда, неронлива маса и по този начин го „приспиваме". Така може да бъде съхраняван дълго време. От приспаната маса следва да приготвим малки топчета (1-2 см) или питки или по-дебела кора (като за баница), които оставяме да изсъхнат на стайна температура, но не в хладилник. Да не се поставя на пряка слънчева светлина, а на място с температура на въздуха около 25 градуса. Изсушени по този начин, могат да се използват като суха мая месеци наред. Питки, топчета или натрошени кори може да съхранявате в сухи и чисти стъклени буркани или чисти сухи книжни пликове. Избягвайте найлони, целофани или други подобни торбички. Този вариант на съхранение вече не изисква периодично „хранене" и други допълнителни грижи.За по-лесно и бързо използване в бъдеще, може да го натрошите насипно - така по-лесно се разтваря, отколкото ако е на топчета.

Съживяване на квас за ново ползване.

Независимо дали е сух или съхраняван в хладилник, квасът можете да го съживите винаги, когато пожелаете и когато Ви се налага. За целта е необходимо е да предвидите време за активиране - около 2 дни или по-бързо в зависимост от конкретните условия и температура при Вас. Това става като добавете към него топла вода, докато получите смес с гъстота между тесто за кекс и смес за палачинки. След това се прави едно или две захранване и с брашно, за да го „събудите" и щом сместа започне да бълбука, може да я използвате за месене. Съхранената в хладилник смес се събужда по-бързо, но изсушения вариант пък се съхранява по-дълго време.

-------------------

-Вечен Български Календар.

Произход и значение на Българския календар.

Българският календар е вечен и природосъобразен - Признат от Юнеско и 27 пъти! по-точен от съвременния календар! Той не се влияе от хрумванията на хората, а ги води съобразно естествените ритми на природата. Затова може да го наречем здравословен и много полезен за обществото, което го ползва.

Българските колобри.

Древните български Колобри, възоснова на учудващо прицизни наблюдения върху звездното небе и цикличните природни процеси, отразявани хронологично и търпеливо хилядолетия наред, въвеждат преди повече от 7500 години, за всенародно ползване, Слънчево-лунното циклично леточислене и строга система за вътрешно-държавен живот (мироглед, управление и празници).

Постижения на българите.

Това леточислене и днес е 27 пъти по-точно от съвременното (Грегорианското)  и е толкова уникално, колкото да се наричаш БЪЛГАРИН! ЗАЩОТО благотворното му влияние дава възможност на българите да развият цяла поредица от световно-значими постижения, каквито са:

• -) първото обяздване на коня;
• -) първото използване на стреме;
• -) първото рало в света (вместо мотиките);
• -) първото бойно приложение на коня (бойният кон);
• -) двойно съставният лък, 3 пъти по лек и 20 пъти по ефективен от тогавашните световни аналози;
• -) сигналните свирещи стрели (нещо като днешните трасиращи куршуми за целеуказване);
• -) първата бойна конница;
• -) първите "рицари" в света - багатурите, войни с уникални психо-физически качества;
• -) уникална празнична система, 100% съчетаваща се с българския календар;
• -) уникален, природосъобразен мироглед;
• -) блъгърянството, първооснова на известните ни днес религии по света;
• -) откриване на стоманата и първото й използване във военната екипировка за ризници, шлемове и щитове (а много вероятно - и за мечове);
• -) родовата организация на живот;
• -) създаването на държави (българите са създали през хилядолетията 5 империи и 45 държави на територията на Азия и Европа);
• -) кирилицата (глаголицата) и първоосновата на съвременните славянски езици - църковно-славянския език;

и в по - ново време:

• -) първото бойно приложение на самолета;
• -) българското кисело мляко;
• -) бялото саламурено сирене;
• -) българското розово масло;
• -) уникалните неравноделни музикални тактове;
• -) неподражаемите народни танци и носии;
• -) първата песен в Космоса;
• -) българските оперни изпълнители;
• -) първият компютър - Джон Атанасов;

Характеристики на Вечния Български Календар.

А сега ето някои по-конкретни данни и характеристики на Вечния Български Календар:

1) Точност:

Природосъобразният български календар, въведен в употреба от българите преди повече от 7,5 хилядолетия, е по-точен от съвременния Грегориански календар 27 пъти!!!

2) Начало на годината:

Според българския календар, годината започва в единствено възможния момент - полунощ на най-късия ден в годината или в 0,00 часа на 22 декември по съвременния календар. Грегорианският календар започва с 9 дни по-късно, защото на тази дата встъпвали в длъжност римските велможи, което е равносилно да поставим началото на денонощито в 2,17 часа, понеже точно в този момент преди 100 години е кихнала прабаба ми.

3) Специален ден:

Първият ден в годината е Елем (Коледа) и не се включва в месечната номерация на дните, нито в седмичното им  разпределение (нещо като началник на годината). Той е извън календарен ден.

4) Особени дни:

Те съвпадат с 4-те основни положения на Слънцето - пролетно и есенно равноденствие / зимно и лятно слънцестоене. Те са наречени

• Благовец (23.03),
• Еньовден (22.06),
• Секновение (21.09) и
• Игнажден (21.12).

Общото им наименование е АниАлем - преди първия понеделник на следващия сезон. Тези дни са винаги в неделя, но не се включват в месечната номерация на дните (нещо като началници на сезоните).

5) Сезони:

• Годината е разпределена на 4 сезона - Зима, Пролет, Лято и Есен. Всеки сезон започва със своя особен ден и съдържа по три месеца от по 30 дни или общо 90 дни + 1 особен ден = 91 дни общо. Първия ден на всеки сезон е винаги в понеделник (алем). Разпределени-ето на дните и седмиците в трите месеца е едно и  също  за всеки сезон т.е. не се налага в календара да изписваме всичките 12 месеца, а само първите три.

6) Високосни дни:

В един 128 годишен цикъл  се съдържат 31 високосни години, разпределени по следния начин:

нечетни високосни:	3, 7, 11, 15, 19, 23, 27
четни високосни:	32, 36, 40, 44, 48, 52, 56, 60
нечетни високосни:	65, 69, 73, 77, 81, 85, 89, 93
четни високосни:	98, 102, 106, 110, 114, 118, 122, 126

Високосния ден в нечетните високосни години се нарича Единак (ЕниЕниАлем) и се намира в края на годината, но ПРЕДИ! Игнажден. Високосния ден в четните високосни години се нарича Малка Коледа (ЕниЕлем) и се намира в началото на годината, ПРЕДИ Коледа. Високосните дни са извън календарни и не се включват в нито един сезон, месец или седмица.

7) Години:

Отчитат се в „пакети" по 60 г. чрез таблица от 12 реда и 10 колони. Името им се образува от имената на реда и на колоната, в които попадат. Нечетните редове и колони са „ян" (мъжки), а четните - „ин" (женски).

Дванадесетте реда съответстват на следните календарни животни:

• 1- Сомор (плъх),
• 2- Шегор (крава),
• 3- Сигор (тигър)    ,
• 4- Дванш (зайка),
• 5 - Вер (змей),
• 6- Дилом (змия),
• 7- Теку (кон),
• 8- Писин  (маймуна),
• 9- Коч (овен),
• 10- Тох (кокошка),
• 11- Етх (куче),
• 12- Докс (свиня)

Десет колони.

А десетте колони са са разделени на 5 двойки, според петте основни елемента, като във всяка двойка първата колона е ян (мъжко начало), а втората ин (женско начало).

• 1 - алем - дърво, ян,
• 2 - тутом - дърво, ин,
• 3 - читем - огън, ян,
• 4 - твирем - огън, ин,
• 5 - бехти - земя, ян,
• 6 - вечем - земя, ин,
• 7 - алтем - метал, ян,
• 8 - алтом - метал, ин,
• 9 - елем - вода, ян,
• 10 - ехтем - вода, ин.

Предполага се, че това е Вечния Български Календар - хармоничен, цикличен и природосъобразен. Признат от Юнеско! И днес, все още 27 пъти! по-точен от съвременния Грегориански календар!!! Остава въпроса: Как да го използвате в своето ежедневие и как може да Ви помогне? Разбира се, днес, най-добрия вариант за България е незабавно и повсеместно да възстанови старият си календар (изоставен преди 1140 години???). Но факторите, от които това зависи, и днес са на друга вълна. Затова възстановяването може да стане единствено САМО-стоятелно и поединично. Споделете и Вашите знания по въпроса по-долу в коментарите. Споделяйте тази статия във всички социални мрежи и форуми, за да знаем българското.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата 

може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Крехка балканска сланина | dLambow

 

Последна актуализация: 06.01.2023 г.

 

Кои са тайните за истинска крехка балканска сланина, приготвена в къщи - домашно производство (пръстите си да оближеш)?

 

Какво е сланина?

Сланина е специфичното домашно кулинарно изкушение, съдържащо свинска мастна тъкан, обикновено с кожата, което е осолено с обикновена или морска сол и е подправено с редица подправки. Подготвя се от гърба от добре угоени прасета в домашна кочина, като трябва да има свеж вид, бял цвят и неустоим вкус. Консумира се без термична обработка (а някои си правят и пръжки от нея), нарязана под формата на мезета. Повече подробности за състава и съдържанието на сланината има тук ...

Какво е балканска сланина?

Малко хора знаят точното значение на понятието "балканска сланина", макар че то често се използва и се прави безразборно, а в някои случаи се стига до нелепости, като да си купиш от магазина сланина, да я поставиш за един месец в саламура от морска сол и да се похвалиш на разпивка пред приятели, че си "направил" собственоръчно хубава "домашна" сланина, че на всичкото отгоре и "балканска".

Каче за сланина

Всъщност "балканска сланина" е географско понятие, указващо че това популярно българско кулинарно изкушение е произведено в планината (в балкана) по наследствен стар традиционен начин от балканджии (жители на планината) и то именно при условията и климата на планината, а не в някой градски апартамент и в хладилник (истинската сланина се съхранява добре осолена в дървени съдове - "качета за домашна сланина" и се съхранява целогодишно до следващата Коледа).

Истинска балканска домашна сланина

Фактори за истинска крехка сланина.

Ако се питате кои са тайните за домашно приготвяне на истинската крехка сланина (пръстите си да оближеш от нея), която (без фризер или хладилник) запазва своите качества и вкус чак до следващата Коледа (защото се прави на тази Коледа), без да гранясва, тук ще намерите отговора, записан от първа ръка, с лично присъствие на домашната процедура за крехка сланина, съчетано с дегустация и целогодишна консумация - традиционна балканджийска технология за домашното й производство.

Климат.

Съществува поверието, че балканската сланина е вкусна, крехка и трае дълго поради балканския климат. Разбира се, планинският климат е по-прохладен и въздуха е по-чист. Това са фактори, които влияят на съхранението и на вкусовите качества на хранителните продукти. Но не това е главното. Установено е, че в много райони на страната, планинския климат е съчетан с типична и характерна микрофлора и фауна и именно те са онзи решаващ фактор, който пълноправно позволява да използваме определението "балканска" и добавки като "еленска", "карловска" и др.

Майсторлък и традиция.

Майсторлъкът и традицията са от съществено значение за приготвянето, узряването и съхранението на редица млечни (кисело мляко, кътък, извара, сирене, кашкавал) и месни (кървавици, суджуци, луканки, пъстърми, крехки сланини и др.п.) продукти. Но все пак, основното е майсторлъка, а в неговата основа стоят някои тънкости, традиционно предавани по наследство от дълбока древност! Ето, някои от тях и дано Ви послужат в това тънко кулинарно изкуство! 

 

 

Как се прави крехка балканска сланина?

1. Колене на прасето:

Да уточним, че сланина се прави от прасе и то трябва да е хранено и угоявано в традиционна кочина на открито в селския двор. Храненето е обикновено с остатъци от домашна храна, но също и с редица пресни добавки, като коприва, троскот, глухарче и др. треви за минерални съставки и добра перисталтика. 

Прасето се коли през декември, защото по вечния български календар този месец е под знака на свинята (прасето). До този момент то трябва да е наддало на тегло до 180 - 200 или даже 280 - 300 кг. До 80 - 100 кг в Балкана не се счита за достатъчно.

2. Пърлене на козината на прасето

Пърленето на прасето, независимо дали се прави на трап с огън от дърва и нужното приспособление за поставяне на прасето отгоре, с бензинова лампа или на газ (бутилката с газта се потапя в студена вода) става с върха на пламъка, защото там температурата е най-висока и по този начин козината прегаря най-пълно, за да се избегне боцкането по езика при консумация.

3. Стържене на кожата с ренде

Остъргването на обгорената по горния начин козина се прави веднага след или даже по време на пърленето, пак с цел постигане на пълна гладкост и изстръгване на козината из корен (като при рекламите за дамски епилатори - гладкото е за предпочитане). За целта се използват добре заточени ножове и метални кутии от консерви, чийто дъно е гъсто надупчено с пирон отвътре навън, като решето. Стърженето е доста силова и уморителна дейност, но не бива да си го спестявате и в никакъв случай не е работа за жена.

4. Осоляване на сланина

Осоляването е една от основните тънкости в подготвянето на крехка сланина и тя няма нищо общо с купуването на сланина от магазина, "домашното" й (на кухненската маса в къщи) поръсване или натъркване със сол и мушването й в хладилника. Дотук трябва да сте разбрали, че подготовката на истинската крехка сланина трябва да се провежда стегнато, с оглед при осоляването й тя да е все още топла и даже гореща (след трапа за пърлене на прасето). Затова, веднага след пърленето и остъргването, трябва да се пристъпи към отделяне на сланината и осоляването й със ситна сол, за да може по-лесно да прониква в дълбочина в порите на продукта. 

 

Осоляване на сланина с морска сол

Ако решите да използвате морска сол за осоляване, предварително трябва да я смелите ситно с кафемелачка. Солта трябва не само да се наръси отгоре, но и хубаво да се втрие вътре в сланината. Целта е докато порите са все още разширени от топлината, ситната сол да може да проникне в тях, което е гаранция за добри вкусови качества и дълготрайност при съхранението й.

5. Нареждане в каче за съхранение на сланина.

Сланината се съхранява в дървено каче за сланина, като най-напред се нарязва на парчета. Всяко парче се реже на хикс и пак се осолява. След това парчетата се нареждат плътно в дървеното каче (каца), предназначено за съхранение, така че да не остава място (въздух) между тях. 

Понякога, кацата за съхранение на сланината е доста голяма и тежка, така че реденето се прави на мястото за съхранението - обикновено дълбоко мазе; тъмен, прохладен килер; сутерен; т.е. винаги при естествени условия и без замразяване във фризер или в хладилник (последните са измислица от средата на 20-ти век и в тях не е възможно (поради замразяването или ниската температура) да се постигне желания традиционен вкус, основаващ се на типичната балканска микрофлора.

Като заключение - още нещо за сланинката ...

Яденето и пиенето.

Не трябва да се бърза с яденето и пиенето когато се коли прасе и се приготвя балканска сланина. В противен случай тя изстива и нищо няма да направите, а и наяждането, съчетано с напиване, благоприятства отпускането, безотговорността и така технологията по приготвянето се опорочава. Ако в главата Ви витаят печени мръвки и руйно вино докато колите прасето, разделете се с идеята за хубава и крехка "балканска" сланина. 

Овладейте тези тънкости и ще се превърнете в търсен спец, което, както е известно, си има и хубави страни, в т.ч. и като доходи (на типичните и известни колячи на прасете се заплаща в пари или в натура). Но не забравяйте - преди всичко работата! Успех!

Бабите отговарят за технологията и дисциплината

Особено отговорни по отношение спазване на технологията и дисциплината при това домашно производство на сланина, са бабите. Колкото са по-строги, толкова по качествена и крехка е сланината. Да са живи и здрави бабите или поне тези, които все още помнят древните технологии за домашно приготвяне на истинска, домашна крехка, балканска сланина. 

Почерпка има, но тя трябва да се прави, когато цялата работа е окончателно свършена и всички вече са премалели от умора и глад. Вижда се, че и тук работата е на първо място. Кулинарните рецепти с това истинско изкушение, остават за Вас, по-долу - в коментарите. Всеки смислен коментар ще бъде публикуван.

----------------

Домашна боза | dLambow

Как да си направим истинска домашна боза по оригинална рецепта и с традиционни продукти и закваска?

Боза и бозаджии - история и произход

Времето на бозаджиите

Все още помня едновремешните квартални бозаджии, които всяка сутрин разнасяха боза из квартала. Бяха двама и се движеха с каручки с надградени къщички - едната беше боядисана в тъмно синьо, а другата беше изплетена от сламена. Минаваха около 9.30 - 10.00 часа и викаха високо „Айде, на бозатаааа.“ И ние тичахме от къщи с кани. Те пълнеха каните ни с мерителни метални канчета от по 1 литър. До колкото помня, цената беше 17 - 23 - 25 стотинки за литър. Хубава, резлива, истинска боза. 

Магазинската боза не е истинска боза

По-късно, бозата се появи в сладкарниците. Всяка (уважаваща себе си сладкарница) беше оборудвана с метален бидон за боза с кранче. Сервираше с в чаши с дръжки - тих халба за бира - малка и голяма, които се пълнеха на място, от кранчето.

После започнаха да я доставят в ниски тумбести стъклени шишенца, с картонена капачка и наливната боза постепенно изчезна. После капачката стана от станиол, но все още в стъкленото бутилче имаше боза.

След още време, капачката станаха пластмасови, а напоследък и бутилчето стана пластмасово, но това в него вече не е боза. Който не е пил от истинска боза, трябва да знае, че днешните т.н. "бози" в пластмасови бутилчета, нямат нищо общо с едновремешната вкусна, резлива домашна боза.

Какво е боза?

Боза е популярна неферментирала или леко ферментирала напитка, приготвена от сварено зърно и/или брашно, разредена с вода, прецедена от люспите и триците пруз цетка и подсладена с обикновена или кафява захар (но не и изкуствени подсладители). Питието се приготвя от:

• - ръж,
• - просо,
• - пшеница,
• - овес,
• - царевица,
• - смес от горните зърна.

В турската боза има и ориз. Напитката има характерен сладко-кисел-резлив вкус, много е питателна и се препоръчва за подсилване на слабовати хора. Бозата е широко разпространена в България, на Балканите и в Централна Азия.

Съдържание на бозата

Бозата съдържа въглехидрати, протеини, витамини от група В (B1-B2-B3-B6-В12, минерали, млечна киселина. Понякога може да съдържа максимум 0,5% алкохол. През последните години, много индустриални производители използват изкуствени подсладители вместо захар, но това вече не е автентичната боза, имитация. Поради тази причина, на пазара започва да си пробива път т.н. "био-боза", за която се предполага, че спазва традиционната технология и постига оригиналния кисело-резлив вкус на едновремешното питие.

Проста и бърза рецепта за домашна боза

Напитката я има във всички хранителни магазини, но както стана дума, това не е точно боза, а емитация, чиято цел е в условията на индустриално производство, напитката да се произвежда бързо, евтино и да има задължителната трайност, за да не се разваля по полиците на магазините. Био-бозата е по-близка до оригиналната рецепта и вкус, но е 3-4 пъти по-скъпа.

Затова, ако сте привърженици на автентичното питие, може да се опитате сами си го приготвите, с предупреждението, че едва ли ще ви се получи от първия път. Но с времето ще имате шанс да стигнете до автентичния вкус.
 

Как се прави боза?

За да си направим бърза домашна боза, рецептата е следната:

• - първа стъпка - изберете брашно (ръж, просо, пшеница...) и да го зепечете с постоянно разбъркване в тиган, на котлона, до получаването на бледо кафеникав, златист цвят с характерна миризма на запечено брашно;

• - втора стъпка - препеченото брашно се разрежда с вода, като постоянно се разбърква до получаването на хомогенна смес, без бучки;

• - трета стъпка - не много гъстата, но все пак достатъчно гъстата каша, се вари на слаб огън, при постоянно разбъркване с дървена лъжица, за да не загаря по дъното на съда;

• - четвърта стъпка - след като започне да се сгъстява питието, се добавя и разбърква захарта, до желания от вас вкус;

• - пета стъпка - варката се сваля от огъня и след като охладнее се добавя закваската или чаша от готовата напитка от стара леко прокиснала боза.

• - шеста стъпка - бозата се оставя за няколко часа (според сезона) на топло за ферментация;

• - седма стъпка - готовата боза по рецептата се бутилира и се прибира в хладилник за съхранение.

Следващата стъпка от тази съвсем проста и бърза рецепта за домашна боза, е консумацията, особено в комбинация с домашно приготвени закуски. Имайте предвид, че млечната киселина подпомага храносмилането и също така се препоръчва за бременни жени и спортисти, като ценен източник на витамини. Тя е полезна диета при различни заболявания.

Рецепта за домашна турска боза

Рецептата за турска боза се пази в тайна от нейните производители, но домакините са се научили да правят напитка, много подобна на тази, която купувате в специализираните магазини в Истанбул. Какво е необходимо?

Продукти:

• - 3 чаши булгур
• - 3/4 чаша ориз
• - 3 чаши захар
• - 3 супени лъжици активна мая или 2 супени лъжици прясна мая
• - 6 литра вода

Изпълнение на рецептата:

Накиснете целия булгур за една нощ в три литра вода. Добавете целия ориз на следващия ден. Сложете на слаб огън на котлона. Оставете да заври, за да омекнат оризът и булгурът. Сварената маса се отстранява от котлона и се превръща в каша с помощта на миксер.

Добавете още три литра вода, поставете отново на огъня, добавете захар към сместа и разбърквайте от време на време. Когато захарта се разтопи напълно, свалете от котлона и отново разбъркайте добре с миксера. Оставете да се охлади до температура 36-40 градуса.

Добавете маята. Оставете сместа за 3-4 дни на топло място. След 3 или 4 дни можете да приберете бозата в хладилника и след това да я пиете студена, като отгоре поръсвате с канела. Ето ви и рецепта за домашна турска боза.

История на бозата

От историческа гледна точка е трудно да се каже от къде точно произхожда това вкусно, традиционно за Балканите питие. Има подозрения, че това е Албания, но е факт, че бозата придобива популярност в Османската империя, когато е била включена като основната храна за войската, благодарение на високата си хранителна стойност. Но шило в торба не стои и през 16 век, някои поданици на Султана започнали да добавят към бозата опиум (Тартар боза), което предизвикало Селим II да я забрани в цялата империя.

През седемнадесети век (по религиозни съображения) е наложена забрана на алкохолните напитки, включително и на бозата, която съдържала до 1% алкохол. След това всички бозаджийници - местата, където се е произвеждала напитката - се затварят. По-късно тази забрана е отменена и това се случва повече от веднъж. 

В крайна сметка, сладката безалкохолна боза става широко достъпна, а киселата, алкохолна версия на напитката изчезва. През 19-ти век сладката и безалкохолна версия на бозата става популярна, първо в Османския дворец Топкапъ в Истанбул, а след това става рецептата, по която напитката се прави и до днес.

Разпространение

В регионален аспект, различните видове бози са доста популярни на Балканския полуостров, около Кавказ и чак до Памир:

• - башкири и узбеки я наричат буза,
• - руснаците - брага,
• - татари и сърби - боза,
• - албанци и турци - boza,
• - румънци - brag.

Произход на българската боза

У нас се счита, че произходът на бозата е от Албания, откъдето са и най-добрите стари майстори бозаджии. В началато на 20 век, у нас град Радомир е бил известен като център за производство на бози. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. А другият град, славещ се с производството на качествени бози, е Любимец. Така това резливо питие е част от българската традиционна закуска известна за всеки ученик у нас като "Баница с боза".

Описание на питието.

Истинската боза е гъсто, леко ферментирало или неферментирало питие със сладък или кисел (резлив) вкус, приготвяно чрез варене на зърнени храни, след което се пасира за да се отстранят триците. Разрежда се с вода и се подслажда със захар. По-бързия начин за приготвяне е като се прави от не от зърно, а от брашно и се вари до сгъстяване заедно с добавената захар. 

Както е известно, бозата по магазините, пълна с подсладители и консерванти, няма почти нищо общо с истинската домашна боза, приготвяна преди 40 - 50 години и разнасяна от кварталния бояджия или от бабите ни по техните си традиционни от столетия рецепти. Може би се питате,

Защо е добре да си правим боза в къщи?

Защото е добра и питателна напитка за деца, за ученици и за кърмачки, а според някои народни предания, редовната й консумация води до уголемяване на женския бюст. Тя е от малкото полезни и хранителни напитки, останали в нашите спомени от не много далечното минало, чийто оригинален вкус и вид все още можем сравнително лесно да възстановим. Счита се за добър пробиотик, каквито са киселото зеле, киселите краставички и киселото мляко, а защо да се лишаваме от това.

Освен това, по този начин (с надомна варка) ще си припомним кварталния бозаджия подвикващ „Хайде на бозатааа..!“, ще се насладим на истинския вкус на питието и ще си спестим рисковете от употребата на купешки бози, приготвяни със синтетичен подсладител - аспартам (вид химическа отрова и канцерогенен) и с консерванти, при това приготвена от пшенично, а не от просено брашно (което е добрият, но по-скъп вариант). 

Ето, затова би било добре да знаем как да си направим истинска боза по оригинална домашна рецепта от едно време, а така ще проверим и своята сръчност? А защо не, като се специализираме добре, да открием и истинска бозаджийница, в която да разливаме в халби боза на място - от производителя.

Производство на боза

Ако стигнем до откриването на собствена бозаджийница, простата и бърза рецепта за домашна боза, сварена в тенджера, няма да ни е достатъчна. Ще е нужно да вложим повече професионализъм в такова начинание. Казано по научному, традиционната боза се произвежда чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо или други зърнени храни като пшеница, ръж, царевица, овес.

Подслажда се с кафява захар, бяла кристална захар, глюкоза, захарин, или други подсладители, но изкуствените не са за предпочитане, особено при домашното приготвяне на продукта. Обикновено готовата напитка съдържа от 0,5% до 1,0% алкохол. Съдът се държи 2-3 дена на топло да ферментира, след което се налива в бутилки и се съхранява в хладилник. Допълнителна хомогенизация може да се постигне чрез разбъркване на готовата напитка с пасатор.

Качество на бозата

Може да се прецени, че произведената по горната технология боза има добро качество, когато е с еднородна колоидална суспензия, в която няма даже признаци на утаяване или избистряне. След сваряването си тя е неферментирала и съдържа поне 10% захар. След това, при престоя си на топло място, може слабо да ферментира (до 0,5 - 1,0% алкохолно съдържание) и да се газира. През зимата трайността на бозата е до 48 часа, а през топлия сезон е до 24 часа, като трябва да се съхранява в хладилник, иначе може да се похаби.

Съдържание на бозата

• - въглехидрати (10-17%),
• - белтъчини,
• - минерални соли,
• - витамини от В комплекс и др.

 

От какво се прави бозата?

Съществуват варианти бозата да се прави и без варене. Другите варианти е да се прави боза, като се използват различни суровини:

• - обикновена — произведена от ръж или пшеница,
• - смесена — от просо и ръж (пшеница) в съотношение 50:50
• - какаова - смесена, произведена с добавка на какао на прах.

 

Как се прави закваска за боза?

Продукти за закваската

• - вода - 1/2 - 1 чаена чашка (за точната доза експериментирайте);
• - захар - 1 - 2 супена лъжица (повечето захар играе ролята на консервант против нежелани бактерии, които може да развалят закваската - добре е да се експериментира според Вашите конкретни микробиологични условия);
• - брашно от просо, препечено в сух тиган - 2 супени лъжици.

Приготвяне на закваска (квасец)

Подготвеното брашно и захарта се изсипват във водата (ако трябва, най-напред брашното се запича в сух тиган) и се разбъркват до пълно размиване и хомогенизиране в сравнително гъста каша. Пресипва се в чист, сух, стъклен буркан, покрива се с кърпа. Бурканът трябва да остава на 2/3 празен, за да има място за набъбването от ферментацията. Така приготвената смес се оставя да престои 1/2 - 1 - 2 дена (в зависимост от климата - в горещо време може да стане и за 12 часа) за да ферментира, като от време на време се разклаща (по-често), за да се хомогенизира и да стане с мехурчета.

 

Закваска за домашна боза

Щом ще си правите боза в къщи и сами ще си приготвяте закваската, следователно, това е закваска за домашна боза - автентична, приготвена собственоръчно. Това не означава, че ще ви се получи от раз. Тук метода на проби и грешки е неотменим. Доста е вероятно кваската да се изтърве. Закваската трябва да е шупнала и почти къкреща. Ако се пропусне момента и шуптенето премине, в нея вече няма достатъчно млечно-кисели бактерии, които да накарат бозата да ферментира. Трябва да мирише на леко вкиснато.

 

Заместител на закваската

Закваската или както го наричат старите майстори - квасеца може да се замени с 6-7 леко навлажнени и натрошени филии от черен (кисел) хляб, приготвен от млечно-кисела закваска или със сухар. Но в крайна сметка е добре да се научите на автентичната рецепта без добавки и да си поддържате постоянно налична закваска в хладилника.

Разширена технология за приготвяне на домашна боза

Продукти (традиционни съставки за боза)

• - брашно от просо (за истинска боза) - 2 чаени чаши (като заместител може да ползвате и брашно от овес, ечемик или пшеница - тип 500). Важно е брашното да е натурално, без подобрители, аскорбинова киселина и др.п.;

• -  вода - примерно 5 литра, но подлежи на оптимизиране според посудата, с която разполагате, както и при нагласяне на технологията към вашите конкретни микробиологични условия;

• - кафява захар - 2 чаени чашки (по изключение може и обикновена бяла захар, останалите по-малко или повече изкуствени и нетрадиционни подсладители не са за предпочитане и компрометират идеята за домашно питие).

Рецепта за домашна боза

Тук ще дадем в малко по-разширен вид описанта по-горе бърза рецепта за домашна боза. В домашни условия се започва с просено брашно (или какъвто вид имате), което се пресява 1 - 2 пъти и се изсипва в сух тиган и постепенно се запича, като се разбърква през цялото време, за да не загори. Не бива да се допуска частично или леко загаряне. След като брашното се припече, започва да придобива характерен мирис и придобива жълтеникаво - бежов - кафеникаво - златист вид - тогава се прехвърля в по-голяма емайлирана тенджера и се оставя да изстине до пълно охлаждане.

По-нататък се добавя вода и се разбърква добре с пасатор, за да не се получават бучки, до пълна хомогенност на сместа. Навремето бабите са разбърквали с дървена лъжица или с тел за разбиване (на ръка, което е чудесен фитнес). Добавят се с разбъркване останалото количество вода, а след това и захарта и се слага на котлона да заври до сгъстяване (на принципа на крема от нишесте) на бавен огън (Пеловската боза става гъста като пресен мед).

Тук има един вариант - водата със захарта да заври успоредно със запичащото се брашно, което се забърква с топла вода и тогава, с бъркане, се добавя към вече горещата и подсладена вода - въпрос на избор и удобство.

По време на варенето-къкренето (около 6-7 до 10-12 минути), варката се бърка с дървена шпатула, за да не загаря по дъното на тенджерата. Така сварената боза трябва да се посгъсти, като се снема от огъня и се оставя да се охлади със захлупен капак. Тогава към нея се добавя подготвената преди това ферментирала закваска (или специално запазена част от предната варка - квасец).

Оставя се на топло да ферментира (на времето са използвали специално корито от черна мура). Питието е готово за консумация след 2-3 дена., но ако одобрявате вкуса, може и веднага след охлаждането да пиете. Ако брашното е с трици и не ги понасяте, може да направите 1 -2 прецеждания до пълното им отстраняване от питието.
 

Съхранение и консумация

Когато бозата стане готова (Вие решавате кога - според собствения си вкус), тя се налива в чисти и сухи стъклени бутилки е се съхранява в хладилник, за да спре процеса на ферментиране. Ако стои на слоеве, разбърква се преди консумация.
 

Поднасяне и консумиране на турска боза

В Турция бозата се сервира поръсена с канела и се консумира с печена леблебия (нахут), предимно в зимните месеци поради кратката си трайност.

Бозата се пие сладка или кисела според вкуса на клиента. 

По отношение на подслаждането има няколко варианта - захарта може да се постави преди варенето, след изстиването или след ферментацията. При всички случаи се разбърква добре за пълна хомогенизация.

Това е изпитаната от миналото традиционна рецепта за производство на домашна боза. Има неповторим, резлив вкус, който вероятно отдавна сте забравили от своето (далечно) детство от кварталния бозаджия или може би поне сте чували от своите родители за това време на естествени и вкусни продукти!

Затова си приготвяйте сами, в къщи и с наслада пийте това сладко и резливо бозаджийско питие, с истинско удоволствие (за да разберете за какво става дума), като не забравяте накрая да оставите 1 чаша от бозата, за да я ползвате по-късно като закваска за следващия път. Трайността на оригиналните бози е около 3-4 дни, което значи, че през това време трябва да се изконсумират.

Още интересна информация за бозата и други рецепти може да прочетете по-долу, в коментарите.

-------------------