Култивирани печурки | dLambow

Отглеждане на култивирани печурки в гъбарници

Гъбопроизводство в мазе или гараж

Определено може да се каже, че покрай попроточилата се криза, расте интереса към различните технологиите за отглеждане на култивирани печурки в специално приспособени за целта гъбарници за гъбопроизводство в собствено мазе, гараж или друго подходяща площ, която човек може да си осигури без излишни разходи на пари. Основа за този интерес са вкусовите качества на ядливите гъби като към желана, вкусна и пикантна храна от незапомнени времена, но особено в съвремието.

Обзор на бизнеса с гъби.

В миналото човечеството се е изхранвало с диворастящи растения, плодове, корени, гъби и т. н. Още от времето на Еврипид /485г. пр. н. е./, след това на Теофраст /372 г. пр. н. е./ и на Плинии /24 г. пр. н. е./ се споменава, че в древна Гърция хората са използвали диворастящи гъби за храна. И докато облагородяването на подовете и зеленчуците датират още в древността, то култивиране на гъбите започва едва през последното столетие. Сезонността при появата на диворастящите гъби на трапезата ни е давало идея и е насочвало по-предприемчивите хора към мисълта за тяхното култивирано производство в целогодишен цикъл.

Култивирано отглеждане.

Като първопроходец - гъбар, още през 1754 г. шведът Лундсберг прави описание на процеса на отглеждане на печурка в оранжерии и на открито. Този опит се пренася във Франция, а оттам преминава в Англия, където започва строителството на специални примитивни гъбарници. А по-късно, през 60-те години на 19-ти век отглеждането на култивирана печурка навлиза и в Америка. В началото на миналия (20-ти) век тя прониква в много европейски страни, в Африка, Австралия и чак до Япония.

Основни култивирани гъби

Днес, в условията на култивирано отглеждане, се развъждат около 20 вида гъби, като по-важни от тях са:

• - печурка (култивираната),
• - шийтаке (вид японската гъба),
• - кладница (различни разновидности),
• - волвариела (сламената гъба),
• - зимната припънка,
• - тримела (различни разновидности от рода),
• - аурикулария и други видове.

Естествено е да се очаква, че най-разпространено в света е производството на култивирана печурка, при това с годишна продукция от над 1.5 млн. тона. Производството на всички останали култивирани гъби едва достига един милион тона годишно.

Затова тук говори предимно за култивираната печурка, като за основен вид търговска гъба, поради която причина често наричана "царица на гъбите". Трябва да се отбележи, че силен тласък гъбопроизводството получава след създаване на методи за лабораторно (стерилно) производство на посадъчен материал (мицел) още в далечната през 1894 г.

Добра храна за човека.

Може да се каже, че култивираните гъби имат важно значение в изхранването на човека, като са предпочитана и търсена храна, тъй като са богати на белтъчини, минерални соли и физиологично активни вещества. Но не всички берачи познават добре гъбите и има опасност от отровни двойници. Често в пресата се съобщава за натровени от консумацията на гъби хора. Гъбното богатство се оползотворява все повече, особено в страните със съвременно развито горско стопанство. Възможностите за използването на гъби в кулинарията са многостранни и опасността от смесване с отровни гъби при отглеждането на култивирана печурка не съществува.

Гъбите са диетичен продукт, който съдържа малко калории, бързо насища и е подходяща храна с оглед съвременните условия на живот. По съдържание на белтъчини, пресните печурки превъзхождат останалите зеленчуци и могат да се сравняват само със зеления фасул и грах. Различни анализи показват, че пънчето е с по-ниска хранителна стойност от гугличката, но и то се използва и влиза в състава на храната според различните кулинарни рецепти. За това печурката се рекламира като зеленчук без отпадък в кухнята!

Има ли поминък, доход и възвращаемост в тази работа?

Забелязва се, че производството на култивирана печурка в света напредна изключително много през последните години. Остарелите технологии за отглеждане на печурка се изоставят постепенно за сметка на нови научни методи. В резултат се увеличават добивите на 1м2, намалява се продължителността на производствения цикъл. В модерните гъбарниците се въвежда механизация и се създават центрове за термично обработен и пастьоризиран компост за голям брой гъбопроизводители едновременно.

От друга страна, хората днес, повече от всякога имат нужда от поминък, който да осигури не само сезонен доход, но и по-бърза възвращаемост, работа за повече членове на семейството от различни възрасти. Поради което, правилното решение е култивираното отглеждане на гъби. При това, днес, култивираното гъбопроизводството на печурка е толкова развито, че вече е обособено като отделен отрасъл в селското стопанство в някои от по-високоразвитите икономически страни по света. Вижте по-долу препоръките за създаване на семейна ферма за гъбопроизводство.

Начало на гъбарството в България

В България култивирана печурка се отглежда от петдесетте години на 20-ти век, като най-урожайна е 1989 год., когато е постигнато производство от около 9000 тона за година. През това време, дълги години се използва технология на производство, без термична обработка на компостта. Тогава това обуславя сравнително ниски добиви и не винаги реколтата бе достатьчно добра.

Първите стъпки на гъбопроизводство в личното стопанство в България са осъществени около 70-те години на 20-ти век с прилагането на примитивна технология за отглеждане. Компостът се е приготвял предимно ръчно, без пастьоризиране, в следствие на което добивът от производство на прясна печурка е достигал около 80 кг от тон компост, което приблизително се равнява на около 5-6 кг печурка от 1 м2 площ.

Характерни биологични особености на гъбите.

Физиологични особености.

По вида своето хранене и начина на получаване на енергия, според физиологията, повечето гъби принадлежат към осмотрофните хетеротрофни растения, които всмукват вода и минерални вещества, но хетеротрофия се среща само в отделни техни представители и жизнени форми. Това е като при различни паразити, симбиотрофи, загубили своя хлорофил, подземни хаметофити и някои други.

Размножение на гъбите.

За разлика от твърде еднообразния вегетативен строеж на гъбите, формите за тяхното размножение са доста разообразни, като повечето гъби са способни на вегетативно, безполово и полово размножение. Характерен при тях е полиморфизма — наличие едновременно на няколко вида спороносене, например - полово и безполово.

Орган за формиране на спори.

Характерна особеност на различните видове гъби е, че надземната част, която виждаме, е техния орган, който носи спорите им. При гъбите той винаги се издига над субстракта за отглеждането им, като това, което по народному се нарича гъби, всъщност представлява тяхната полова структура, в която се формират размножителните им спори.

Плодово тяло.

При различните гъби се различават основно два вида плодови тела — с закрито и с открито строене. При първите, спороносещия слой се намира отвътре на плодовото тяло и спорите могат да се разпространяват само след съзряването си, при частично или пълно разрушаване на външната обвивка, докато при плодовите тела с открит тип строене, тънкия спороносещ слой - химения, се намира на повърхността и спорите се отделят от него при съзряването си.

Гъбен мицел.

Гъбният мицел, във физиологичния смисъл, играе ролята на мощна помпа, с помощта на която се всмукват хранителните сокове под голямо налягане, което спомага плодовите тела на печурката да пробиват даже през асфалт. Интересна особеност.

Биологични особености на печурката.

Морфологични особености

Печурката има следните морфологични и биологични особености: тя е хетеротрофна сапрофитна гъба, която се състои от талус (мицел) и плодно тяло. Тя не фотосинтезира като зелените растения. Храни се с готови органични и минерални вещества, които извлича от полуразложени растителни и животински остатъци.Плодното тяло се състои от пънче и гугличка, а специално печурката принадлежи към

• клас базидиеви гъби,
• разред гуглести гъби,
• семейство пластинчести гъби и
• род агарикус.

В земеделието най-голямо значение има двуспоровата печурка, наричана още градинска печурка, а като земеделска култура - култивирана печурка. Въведена в култура е и една четириспорова печурка /с лат. наименование Agaricus bitorquis quell sace/, като тя се развива и плододава при по-високи температури и е известна като лятна култивирана печурка. Сортът в гъбопроизводството се нарича щам.

Устройство на печурката

• - подземно тяло - научно се нарича талус или разговорно - гъбичина, а в производството - мицел. Вегетативното тяло на гъбите е във вид на мицел.
• - плодно тяло - образува се от мицела при определени условия и е носител на размножителните органи, които образуват спори. От тях покълват много клетъчни нишки - хифи. Мицелът е съвкупност от тези хифи.

Плодно тяло

Плодното тяло на всяка печурка се състои от:

• - пънче
• - гугличка.

Гугличката е с радиално разположени ламени, покрити с розов спорообразуващ слой, като едно плодно тяло образува няколко милиарда спори. Плодните тела нараства за 7 до 20 дни в зависимост от температурния режим в гъбарника. Възоснова на тези данни, може да правите приблизителни предварителни сметки за продуктивността и производителността на готова продукция от гъби и евентуалната парична възвръщаемост от тях.

Размножаване чрез спори или мицел

По принцип, размножаване на култивирана печурка от спори е възможно, но в реалната практика се прилага по-сигурен метод за вегетативното размножаване, като за целта в лехите се засаждат късчета от предварително произведен посадъчен материал - мицел. Ако правим аналогия, той може да се разглежда като вид разсад в гъбопроизводството. Мицелът за култивираната печурка бива торов и зърнов и се произвежда в специални лаборатории. Може да си го закупите по обяви в интернет.

Бране на диви гъби.

Народно гъбосъбиране.

Много хора събират гъби, но малко от тях знаят, че гъбите са междинен жив организъм, съчетаващи в себе си признаци както на растение — неподвижност, израстване нагоре и др., така и на животно — използват за хранене готови органични вещества, образуват пикочина, имат хинин. Въпреки това, гъбосъбирането е много стар народен занаят, който се предава от поколение на поколение, но не бива да се разчита само на това, което природата сама създава - диворастящите гъби, още повече, че недобросъвестни гъбари унищожава цели находища.

Освен това не всички познават добре гъбите и има опасност от отровни двойници. А хората имат нужда от поминък, който да осигури не само сезонен доход, но и по-бърза вьзврьщаемост, работа за повече членове на семейството от различни възрасти и да се превърне в перспективен бизнес по събиране на гъби. Но това предполага и добра професионална подготовка. При все това, последните години на 20-ти век бяха благодатни за бизнеса с диворастящи гъби.

Държавни такси.

За да се спре унищожаването на находища и да се придаде по-голям професионализъм в дейността, държавата въведе с публикация в ДВ, бр.146 от 11.12.1998 год. нови такси за събирането на билки, гъби, жаби, охлюви и др., като специално за някои диворастящи гъби теса: за манатарка и пачи крак - 0.50 лв./кг, а за други видове гъби - 0.10 лв./кг. По този начин, все по-големите изисквания, които се предявяват към щадящо отношение към Природата, в т.ч. и налаганите такси, принуждават на преден план да излизат технологиите за култивирано отглеждане на гъби и гъбопроизводство в контролирани условия.

Консумация на гъби

Наличието на консумация е основа за бизнес.

За да има стопанско и бизнес значение една дейност, пред всичко трябва да се прецени дали тя има популярност и перспектива в обществото. Знае се, че народите от европейската общност консумират над 500 хил. тона култивирани гъби годишно, като консумацията на глава от населението там е от 1,5 до 4,5 кг годишно (най-висока е в Германия). Консумацията в европейските страни непрекъснато се увеличава, докато в изостаналите и икономически бедните страни тя е много ниска.

Като селскостопанска култура, отглеждането на печурка попада и се изучава в зеленчукопроизводството, макар че в развитите страни то вече се оформя като самостоятелен отрасъл - гъбарство. Плодни тела (пънче и гугличка) на печурката се използват като храна на човека в прясно и преработено състояние, като така те са източник на витамини, лесно смилаеми белтъчини и минерални вещества за човешкия организъм и имат важно значение за изхранване на хората.

Хранителни и вкусови качества.

Редица гъби са едливи, като някои видове специално се култивират и отглеждат като зеленчукови култури - печурка и др. По хранителни и вкусови качества редица гъби превъзхождат зеленчуците и се доближават даже до месните продукти. Съдържат голямо количество

• - белтъци,
• - аминокиселини,
• - различни витамини, които не се разрушават при варене и преработване,

значително количество минерални соли - особено

• - калий,
• - фосфор,
• - желязо,
• - калций.

Сушените печурки по своята хранителност са наравно с хляба и яйцата, а по съдържание на белтъчини пресните печурки превъзхождат всички зеленчуци и могат да се сравняват само със зеления фасул и зеления грах, като пънчето е с по-ниска хранителна стойност. Тъй като и то се използва за храна, печурката се рекламира като зеленчук без отпадък в кухнята. Гъбите-печурки са търсен деликатесен продукт в целия свят. Те са ниско калорична храна (поради което подхожда за диети), но съдържат и много ценни белтъчини, витамини, минерални вещества и особено приятни за човека вкусови качества. Те са желан деликатес за всички народи и всички слоеве на населението. Печурка се предлага в

• - прясно състояние,
• - консерви натюр,
• - готови салати,
• - ястия,
• - сосове и
• - супи.

Лечебни свойства.

Освен хранителните си качества, в редица гъби се съдържат различни биологично активни вещества, благодарение на които много от тях притежават лечебни свойства, като влияят на процеса на обмен на веществата в организма, намаляват нивото на холестерин в кръвта, а някои видове подпомагат извеждането от организма на радиоактивните вещества.

Гъбопроизводство на култивирана печурка

Има редица съображения, които правят гъбопроизводството на култивирани печурки да е особено подходящо за малки и средни селища, които страдат най-много от безработица. Но от друга страна, то също може много успешно да се осъществява и в големи градове, където пък ще намира най-добър пазар в близост до клиентите, за по-успешна реализация на продукцията. Някои от нашите планински и полупланински райони предлагат и много добри климатични условия за целогодишно, по-евтино и качествено производство на култивирана печурка. Разбира се, за целта е необходимо да са налице подходящи отглеждането й помещения. От какви конкретни условия се нуждае печурката при своето отглеждане?

Нужна ли е светлина на гъбите?

Култивираните печурки имат определени изисквания към условията за отглеждане и едно от тях е, че за тяхното развитие не е нужна светлина, тъй като печурките са безхлорофилни растения. Даже силната светлина може да повлияе негативно на развитие им, понеже се получава нагряване на въздуха в гъбарника и така намалява неговата относителна влажност. Отделно, светлината стимулира развитието на неприятели и вредители по гъбите, каквито са гъбни комарчета и мухи, което трябва да се избягва.

Какъв е подходящия температурен режим?

Според технологията за отглеждане на култивирани печурки, изискванията към температурата зависят от вида и фазата на тяхното отглеждане и развитие. Така например, при прорастване на мицела за двуспорните (зимни) печурки, оптималната температура на субстрата трябва да е 22 - 26 градуса, в зависимост от щама. Докато в периода на плодоносене, температурата трябва да се понижи до 16 - 20 градуса. Трябва да се знае, че при температури 33 - 35 градуса, мицела обикновено загива, докато при 3 градуса - спира своя растеж, но не загива понякога даже при температури под нулата.

Оптималната температура на въздуха за развитие на печурките е около 16 градуса, а плодоносенето (за обикновената двуспорна печурка) практически спира при температура на въздуха в гъбарника по-ниска от 10 и по-висока от 20 градуса. При отглеждане на четириспорова (лятна) печурка, оптималната температура на компоста за прорастване на мицела е 20-39 С, а температурата на въздуха в гъбарника за плодообразуване е 25 С. Понижаването на температурата не се счита за биологична необходимост в изискванията към топлина при отглеждане на култивирани печурки.

Каква е подходящата влажност в гъбарника?

Отглеждането на печурки предявява подчертани изисквания към влажността на хранителната среда и въздуха в гъбарника. По време на прорастване на мицела трябва да се поддържа:

• - влажност на компоста 60-65%;
• - влажност на въздуха - над 90%.

Докато през периода на плододаване влажността на хранителната среда може да се понижи до най-много до около 50-55%. Добре е да се избягват резки колебания на температурата и на съдържанието на влага във въздуха в гъбарника, понеже те са вредни за производството на печурка.

Нужен ли е чист въздух?

Чист въздух в гъбарника е необходимо да бъде не само осигурен, но и гарантиран, тъй като той е съществено значение за печурката по време на плодообразуването. В тази връзка трябва да се знае, че печурката не понася:

• - силно и особено сухо въздушно течение, което изстудява или затопля гъбарника, изсушава въздуха, напуква плодните тела или спира плодообразуването;
• - повишаване концентрацията на въглероден двуокис над 0.2 обемни процента — иначе това води до влошаване качеството на плодните тела и дори до спиране на плодообразуването;
• - пушек или друг вид задимяване (като от печка с дърва или въглища с запушен комин).
• - амоняк и силните газове;

Затова винаги е нужно да се обмисли и създаде вентилация в гъбарника, за да се осигурят горните изисквания ако искате да разчитате на максимална отдаденост на вложените средства и реализирането на прилична печалба. Не оставяйте неща на случая и „ако стане" или „каквото стане".

Видове помещения, подходящи за гъбарници.

След като знаете вече някои от основните изисквания, може да се насочите към осигуряването на подходящи помещения. В много от случаите съществуват редица готови и годни за използвани помещения от селско стопански постройки, различни военни съоръжения, а също и такива, които са предназначени за различни стопански дейности, подходящи и за отглеждане на култивирани печурки. Най-общо те могат да се разделят и разглеждат като наземни и подземни.

Подземни помещения и обекти

Ако се съобразяваме със специфичните изисквания, предявявани при отглеждане на култивирани гъби, редица подземни помещения може да се окаже, че са особено подходящи за оборудването им като гъбарници. Такива са:

• - изби под частни постройки,
• - бивши каменни кариери,
• - скривалища - бомбоубежища,
• - бункери,
• - мази,
• - минни галерии,
• - естествени пещери,
• - подземни помещения в обществени постройки.

Намирането на подобни обекти и сгради не е особено трудно, при положение, че някои от тях са изоставени от дълго време и възможността да бъдат превърнати в гъбарници, може да им предаде нов живот и предназначение.

Надземни помещения и обекти

• - парници,
• - сутерен или първи етаж на нова къща,
• - тютюневи сушилни,
• - каменоломни,
• - плевни,
• - стари масивни обори,
• - конюшни,
• - стари фабрики, казарми, къщи,
• - свинарници,
• - стъклени и полиетиленови оранжерии,
• - сеновали,
• - складове и др.

Оранжерии, в които не са създадени необходимите специфични условия за отглеждане на печурки, могат да се използват за производство на само една годишна реколта - през есента. Сезонни гъбарници могат да се правят също в тютюневи сушилни и хладилни плодохранилища, обзаведени със съответните отоплителни, парни и вентилационни съоръжения.

Така те могат да се използват през 5-6 месеца в годината чрез преустройство на вентилационната система. Това са само някои идеи в това направление, от които може да се възползвате, при положение, че имате необходимото желание и познания да култивирате печурки за консумация и продажба.

Изисквания и избор на помещения за гъбарник.

Избор на място и помещение.

При желание да изградим гъбарник за бизнес с гъби (най-вече печурки), трябва да имаме предвид, че за целта може да послужи всяко помещение, което отговаря на изискванията за тяхното отглеждане. Те касаят основно факторите за техния растеж и развитието им. В тази връзка, за гъбопроизводство могат да се, търсят, подбират, приспособяват и използват различни помещения, които ще са най-подходящи за целта, при това с възможно най-малко разходи за преустройство. При осъществяването на своя избор, трябва да обърнете внимание на следните условия:

• - да са достатъчно хигиенични;
• - да позволяват поддържането на чистотата;
• - помещенията да са тъмни или да позволява да се затъмнят;
• - да дават възможност за регулиране на температурата в диапазон от 16 до 25 градуса;
• - да са снабдени с естествено или изкуствено вентилиране на въздуха;
• - да е налична достатъчно количество вода за поливане и напояване;
• - за предпочитане е наличието на циментов (бетонен) под;
• - необходима е добра изолацията от студове (през зимата) и горещини (през лятото), освен ако не се занимавате само със сезонно отглеждане.

При подбора на подходящо за гъбарник помещение е добре да се провери таванът да не е дървен - в противен случай ще се наложи да бъде изолиран с полиетиленово платно, което ще доведе и до допълнителен встъпителен разход.

Тъй като повечето гъби (но преди всичко печурката) предявяват най-големи изисквания по отношение осигуряването на постоянна температура и влажност на въздуха, много често за гъбарник се подбират подземни помещения, защото температурните колебания в тях (по разбираеми причини) са по-малки през всички сезони на годината.

Основни изисквания към гъбарника.

За да може едно съществуващо и налично помещение да се оборудва и функционира като гъбарник, е необходимо да са налични или да се осигурят поне следните условия:

• - Гладък бетонен под.
• - Канализация, която се използва за отвеждане на измивните води в специална шахта.
• - Стелажи - единични и двойни, за ефективно използване на целия обем на помещението.
• - Вентилация - естествена (срещуположни врати или прозорци) или изкуствена (с вентилационни системи).

Подготовка на помещението за отглеждане на гъби

Хигиена и дезинфекция.

Има някои основни мероприятията и грижи, които трябва да се полагат при подготовката преди засаждане на гъбарника за отглеждане на нова партида с култивирани печурки. А те са:

• - измитане, изриване и почистване,
• - измиване на пода с вода,
• - боядисване на стелажите с блажна боя,
• - пръскане за дезинфекция на стените и таваните с разтвор от син камък и вар,
• - дезинфектиране на пода с 1%-ов разтвор на сода каустик. 

Обгазяване.

В рамките на тази подготовка, няколко дни преди засаждане на гъбите за отглеждане в гъбарника, се извършва и обгазяване. За целта на 100 куб.м. пространство в помещението се използват калиев перманганат - 250 гр. и технически формалин - 2 литра. Разбира се, може да ползвате и други средства, според модата и тяхното наличие на пазара. При извършване на обгазяването е необходимо да се предприемат определени предпазни мерки за безопасност на труда, които се свеждат до херметическо затваряне на помещението, в което положение то престоява 48 часа, след което се проветрява.

Отопление.

За отопляване на помещението (ако в него няма равномерна температура) е най-подходящо водно такова, понеже не изсушава въздуха. Използват се също вградени тухлени печки, като най-често се поставят непосредствено до вратата, което е благоприятно за зимния сезон, когато при всяко отваряне на вратата към гъбарника нахлува студен въздух, но среща отпора на затоплената въздушна вълна. Осигуряването на предверие пред гъбарника също помага за избягването на резките температурни промени.

Но обърнете внимание, че топлината от печката не бива да попада пряко върху гъбните лехи, което се постига с ниска тухлена преграда, която ще изпрати топлия въздух нагоре. Друг начин за отклоняване на топлият въздух е чрез вкопаване на печката под равнището на пода. Печката в никакъв случай не бива да пуши, като пушекът се извежда от помещението с глинени тръби или кюнци навън, в противен случай, попадайки върху лехите, става вреден за реколтата, тъй като се повишава въглеродния двуокис (СО2).

Отглеждане на култивирана печурка за бизнес

Да се занимаваме с отглеждане на култивирана печурка е една от възможностите за развитие на собствен аграрен бизнес, която е доста популярна напоследък. Това лесно може да се установи, като се огледате на местния зеленчуков пазар. Почти със сигурност може да се твърди, че ще забележите поне 1 - 2 павилиона или търговски маси, на които са подредени и се предлагат прясно набрани гъби от този вид.

Може да подхождате към това дело като потребители и редовно да си купувате от доверени доставчици необходимите Ви количества за лична или семейна консумация, като по този начин давате своя принос за развитие на отрасъла. Но ако се замислите върху този модел на поведение, ще осъзнаете, че той е свързан за Вас с един постоянен разход, а за съответния производител - това е именно приход. Следователно, производителите на гъби са хората, които редовно печелят, а консуматорите са източника на тези доходи.

И тук вече е въпрос на избор, Вие какъв да сте - консуматор или производител? Да печелите или да плащате? Възможно ли е Вие да сте един от производителите на култивирани печурки и да печелите от тяхното отглеждане, като изграждате и поддържате свой собствен гъбарник. Не е лоша идея, такъв вид мислене, поне що се отнася до осигуряването на допълнителни доходи. Възползвайте се.

Как се гледат печурки - цикъл на развитие на печурката?

Ако проявявате интерес от гъбарството, преди всичко е добре да сте наясно с техния цикъл на развитие: от спора през мицел и плодно тяло да спора. Гъбният мицелът плътно обхваща хранителната среда (компоста) и трудно може да се отдели от нея, като по този начин в него се натрупват определени запаси от хранителни вещества.

Това спомага за образуването на плодните тела, които са изградени от гъбни хифи и представляват частта, която е годна за консумация. Може да се каже, че плододаването специално при печурката, протича на вълни през 7 до 10 дни. Някои щамове /сортове/ печурки могат да плододават сравнително равномерно. Това е важно за възможността от планиране на производството и последващата реализация на готовия продукт на пазара или директно в заведенията за хранене.

Добиви от култивирана печурка

Главният въпрос, който си поставя всеки начинаещ гъбар е реколтата - на каква реколта може да се разчита, примерно - от квадратен метър. Ако съобразим, че обичайната скорост на нарастване на плодните тела при култивирана печурка е около 7-20 дни в зависимост от температурния, осветителния, въздушния, овлажнителния и хранителен режими в гъбарника и си послужим за критерий с една полиетиленова торба с мицел, то можем да очакваме от нея добив от около 1,7-1,8 кг прясна култивирана печурка.

На тази база може да направите приблизителна сметка за цялата площ, с която разполагате, като изчислите не площта на помещението, а тази на стелажите и вземете предвид, че на 1 кв. м. се разполагат 8 - 9 торби, но все пак това зависи от нейното напълване (дебелина и от радиуса й. Вижте при Вас как е и на тази база определете колко торби може да поместите едновременно върху всички стелажи. Така ще направите и приблизителна оценка на добива, който може да очаквате от своето конкретно помещение, за едно зареждане с мицел.

След това съобразете сроковете за почистване, дезинфектиране и ново зареждане и на тази база пресметнете очакваните количества за цяла година. Възоснова на такива данни, може да направите приблизителна преценка за ефективността от добивите, които очаквате от отглеждането на култивирана печурка, във Вашия конкретен случай, разбира се, с уговорката, че това е приблизителна сметка.

Оборудване на помещенията със стелажи.

Когато решите да се заемете с тази работа и сте намерили подходящо за целта помещение, възниква въпроса с неговото оборудване със стелажи, за да постигнете по-ефективно използване и повече полезна площ. За тази цел има два вида стелажи, които се използват за гъбопроизводство - единични и двойни.

Единични стелажи.

Единичните стелажи се разполагат покрай стените на гъбарника и са с ширина 70-80 см. (едно протягане на ръката), което е съобразено с ергономичните изисквания за удобство при обслужване и бране, без да се налагат допълнителни приспособления за тази цел.

Двойни стелажи.

Двойните стелажи са широки 1,40 м и се разполагат в средата на помещението за гъбопроизводство, поради което позволяват двустранен достъп за обслужване. Това позволява да имат двойна ширина. И двата вида стелажи могат да се изготвят на 2, 3 или 4 етажа, в зависимост от особеностите на конкретното помещение.

Разполагане.

Минимално разстояние между стелажите, оставяно като пътека за обслужването им е 60 см, а ако помещението е по-голямо, може да се остави централна пътека с ширина 90 - 100 см, а страничните да са 60 - 70 см. Първият стелажен етаж е добре да се повдига на 30 см от пода, а разстоянието между най-горния и тавана трябва да е поне 100 см. Стелажите е най-добре да бъдат поне три в едно помещение.

Основни данни за изчисляване на якост.

Когато закупувате стелажи, освен техните размери, трябва да ги съобразявате и по отношение на товароносимост. Носещата конструкция на стелажите обикновено е от винкел. По отношение на здравината им, трябва да се съобразявате със следните общи изисквания за товароносимост: Една полиетиленова торба съдържа 10 - 12 до 30 кг компост, зарежда се с 90 гр. мицел; 3,5 кг пепелина.

От друга страна, 8-9 броя полиетиленови торби се разполагат на 1 кв. м. площ, а един цикъл на производство на печурки е с продължителност 3 месеца. Съответно, като материали, за изработване на стелажните дъна, най-често се използват дъски, летви, разкован амбалаж, дъсчени капаци, стъбла от слънчоглед или сорго, полиетиленови изрезки и други, но при всички случаи трябва да се съобразите с конкретната товароносимост, така че конструкцията да издържа на статичното натоварване.

Технологии за отглеждане на печурки.

Обзор на гъбопроизводствените технологии.

Като се започне от зората на човечеството, когато основната технология за осигуряване на гъби на трапезата е било брането им в гората, до днес някаква кой знае колко революционна промяна в това няма, освен че сме се понаучили да ги култивираме на специални места, наречени гъбарници, които могат да се разделят на основно два вида - примитивни и съвременни.

Според това дали се използват само наземно или имат и стелажи и според това дали компоста се оформя в лехи или се смесва с мицел в полиетиленови торби. Най-примитивните са конструкциите с наземно отглеждане, в лехи. Ако към това се добави полиетиленовата торба, напълнена с компост - стигаме до една степен по-висок напредък. А когато повдигнем торбите на стелажи, с оглед максимална използваемост на помещението, стигаме до съвременните технологии.

Към последните остава само да се добавят определени режими и автоматизация на процесите на отопление и вентилация и общо взето това е днешното състояние на нещата. Най-съвременните холандски гъбарници, разположени във вертикални бункери, включват и определена механизация за въртене на конструкцията, което улеснява обслужването и брането, като повечето от процесите са автоматизирани.

Съвременни технологии за отглеждане на печурки.

Желателно е при изграждането на един съвременен фамилен (семеен) гъбарник за отглеждане на култивирани печурки, да се залагат и внедрят някои елементи на най-новите технологии за производство на печурки като:

• - построяване на подходящи за целта помещения с необходимите санитарни изисквания, съоръжаване с механизация и автоматизация за основните процеси на отглеждане;
• - доставяне на готов за зареждане, пастьоризиран компост в найлонови торби с контролирани параметри;
• - прилагане на методи за ускоряване на производственият цикъл, което води до възможности от многократни зареждания на гъбарника в рамките на една година и повишаване ефективността от неговото използване;
• - изнасянето на вече използваният компост заедно с торбите от помещението, което предпазва гъбарника и околността от разпространяване на евентуални зарази.

Последни технологии за гъбопроизводство.

Както в световното гъбопроизводство, така и у нас постепенно навлизат новите технологии за отглеждане на печурки, включващи основно три елемента, характерни за съвременното интензивно производство на печурка:

• - използване на термично обработен компост,
• - засаждане на зърнов мицел,
• - прилагане на смесено засаждане (мицел заедно с компост).

Добив.

Крайният резултат при прилагането на тези технологии в малките гъбопроизводителни ферми, е стабилизиране и повишаване на средния добив от печурки. Максималните добиви, които се получават днес при отглеждане на култивирана печурка в семейни ферми са от 240 ÷ 300 кг. пресни гъби на тон компост, при положение, че е оптимално разположен и се спазва технологичния режим.

Осигуряване на хранителна среда - компост.

Култивирани печурки в изкуствени условия

Отглеждането на култивирани печурки в изкуствени условия включва два основни етапа:

• - подготовка на компост (хранителната среда) и;
• - отглеждане на гъбите.

Подготовката на компост по специална технология е много важно за получаването на добра реколта от печурки, като са възможни два подхода - закупуване в готов вид (насипно или в торби) или усвояване технологията за самостоятелно производство.

Хранителна среда - компост.

За отглеждане на култивирани печурки хранителната среда е компост, който е съставен предимно от конски тор, примесен с определено количество слама (понякога или ако се налага, вместо слама може да се използва грубо сено, какалашки, царевичак, ленени отпадъци от промишлеността, градински отпадъци, дървени стърготини, борови кори и други), гипс или варовик (20 кг/т конски тор), азотни торове, суперфосфат, калиева сол, микроелементи.

Компост може да си закупувате в готов вид за ползване, а в последствие, когато усвоите добре производството и създадете необходимите условия и предпоставки, да си го произвеждате самостоятелно. Но за това трябва добре да познавате технологията и съставките му. Неправилните съставки може да провалят реколтата Ви от печурки или най-малкото — да снижат очакваните добиви.

Състав на хранителната среда.

За отглеждане на печурка, като хранителна среда се използва специално подготвения, полуразложен конски тор. Основно значение за храненето на печурката имат въглехидратите, които се съдържат в него (целулоза, хемицелулоза и лигнин). От азотните съединения печурката оползотворява много добре белтъчините, пептоните, аминокиселините и амониевите соли. Необходими за развитието на печурката са също такива елементи, като калий, магнезий, сяра, фосфор, желязо и калций. При това, те трябва да бъдат в определено съотношение, за да се осигури получаването на висок добив. Оптималната химична реакция на хранителната среда за печурка е близка до неутралната - /ph 6.5 до 7.5/.

Подготовка на компост.

Процесът на подготовка на компост, върху който ще се отглеждат печурки, може да се раздели на следните основни етапи (независимо дали Вие си го подготвяте сами, дали някой го прави по Ваша поръчка или го закупувате в готов вид и направо премесен с мицел):

• - подготовка на конски тор;
• - подготовка на сламата;
• - първично овлажняване на сламата;
• - внасяне на кокоши тор;
• - омесване на птичия тор и овлажнената слама;
• - поставяне на смесената маса в конус.

Ако имате сериозни намерения да се занимавате с отглеждане на култивирани печурки, добре е да овладеете всеки етап по подготовката на компост до съвършенство. Вероятно, в следващи публикации ще ги разгледаме един по един в повече подробности и съотношения.

Варианти за доставка на компост.

Спрямо доставките на компост са възможни два варианта - сами да си произвеждате такъв на собствена, оборудвана производствена площадка, в близост до гъбарника или да закупувате готов от доставчици на компост, което да налага периодичното му транспортиране до и от Вашите помещения.

Транспортиране.

Превозните средства, които са предназначени за превоз и доставки на компост за зареждане на гъбарници, е необходимо да се измиват и дезинфекцират при съответните изисквания за хигиена, като това се отнася и за използваните при товарене и разтоварване инструментите - вили, лопати, маламашки и др. Налага се те предварително се почистят и дезинфекцират, като това се постига чрез потапяне в 4% -ен разтвор от технически формалин, или поне в 2% разтвор от хлорна вар.

Температурен режим.

Самото транспортиране и доставяне на компоста също е важен момент в производствения цикъл при осъществяване на гъбопроизводство. За целта се използват покрити с чист брезент камиони. Но температурния режим при разтоварването е проблем, тъй като не бива да се внася компоста в студени помещения, защото така той изстива бързо, като температурата му спада дори под 10 градуса С, и след това ще са необходими седмици, за да се загрее отново и да се постигнат необходимите показатели за цикъла на отглеждане.

Оформяне на лехите (при наземно производство).

След като компоста е транспортиран и доставен, започва изграждането и оформянето на лехите - наземно или върху стелажите. Преди това се проверява дали компостът не се е охладил под 12 градуса С. Ако е така, той се внася в гъбарника на неправилен куп и се изчаква 2-3 дни, докато компостът отново се загрее до около 20 градуса С и тогава се пристъпва към изграждане на лехите.

Мицел и покривен материал

Посадъчен материал за печурки.

Посадъчният материал, използван за отглеждане на култивирани печурки, се нарича мицел. Той се отглежда и произвежда в специализирани лаборатории, от които може да си закупувате нужното Ви количество, според площите, с които разполагате и обема на компоста. Засаждането на мицелът може да се извършва по различни начини.

При обикновено засаждане, той се надробява и се разполага шахматно по лехата, като се спазва отстояние от около 20 см. По-късно, след 1 - 2 седмици, може да се приложи допълнително разбъркване и омесване, когато вече мицела е обхванал около 2/3 от компоста. Влажността на компоста в тези случаи трябва да е 72% и се провежда слаба вентилация.

Покривен материал.

С помощта на покривен материал върху лехите, се регулира влагата в компоста,  обмяната на газовете между хранителната среда (компост) и въздуха в гъбарника. Той е необходимо да притежава следните качества:

• - да задържа влагата - (60 ÷ 75%),
• - pH 7,4 ÷ 7,6, със слаба алкална реакция,
• - да не е заразен с болести, т.е. да е стерилен,
• - не е задължително да съдържа хранителни вещества

Съчетания за покривен материал.

За съставянето на покривен материал могат да се използват различни съчетания:

• - 2/3 пясък и 1/3 глинеста почва,
• - равни части: пръст / сгурия и варовик,
• - равни части: торф / едрозърнест жълт пясък

Дезинфекция на покривния материал.

Трябва да се отбележи, че дезинфекцията на покривния материал е от голяма важност. Възможно е чрез него се внасят в гъбарника много болести и вредители. Използва класическото средство - формалин, а друг начин на дезинфекция е "пропарването". Дебелината на покривката зависи от сместа и от помещението. Във влажни помещения със слабо проветряване (т.е. по-ниско изпарение на влагата) е достатъчно дебелина 2,5см., а при сухи помещения с добро проветряване (където става по-интензивно изсушаване) - 4,5см.

Малък семеен бизнес за гъбопроизводство.

Мащаби на гъбопроизводството.

Добри предпоставки за развитието на гъбопроизводство създава организирането и внедряването в едно селище на малки гъбарници под формата на малък семеен бизнес, в рамките на отделни домакинства. Вероятно е българското гъбопроизводство и за в бъдеще да остане дребно и да продължи да се развива на семеен принцип. От друга страна, инвестирането в големи модерни гъбарници, засега остава неизгодно и неоправдано, поради високата конкуренция на международния пазар, както за пресни, кака и за консервирани гъби. Засега, с помощта на европейски програми, се очакват малки инвестиции в специализирани дребни ферми с годишна продукция в рамките до 80-100 тона прясна печурка.

Малки фамилни ферми за култивирани печурки.

Подчертан е интереса на човека към ядливи гъби, като към желана, вкусна и пикантна храна, и той е от незапомнени времена. Сезонността при диворастящите гъби е насочвала човека към мисълта за различни технологии за култивираното им отглеждане. Днес проектите за малки фамилни гъбопроизводителни ферми поставят акцентн върху използването на готови или строителството на нови помещения, съоръжения и на тяхната правилна експлоатация. Фокусът е върху производствения процес и неговите особености. От значение е също транспортирането на готовата продукция от печурки до крайния потребител - наличност на изкупвателен пункт или търговци за продажбата им на едро и дребно или зеленчуков пазар.

Рискове.

Не бива да се забравя, че производството на култивирани печурки в гъбарници за гъбопроизводство в мазе или гараж, които са възможно най-малките гъбени ферми, е рискова дейност, особено ако се разбира като възможност за експорт (износ), за което няма да достигат нито обема на продукцията, нито ще се покриват изискванията на международния пазар към качеството, които са доста високи за настоящия български гъбопроизводител. За реализиране на един проект от типа на "малка фамилна ферма" е възможно и нужно да се търси съдействието на различни програми за развитие на малък и среден бизнес, а също и помощ от добри специалисти в тази област. По предварителни данни, най-авангарден опит за гъбопроизводство в съвременни гъбарници може да се почерпи в Холандия от тамошните гъбари.

-------------------