Наличие на работа и макроикономика.
Наличието на работа се определя от състоянието на макроикономиката на дадена страна предполага оценка на нейните ресурси и тяхната динамика. Хората са главният им елемент и в тази тема заетостта (Employment) се разглежда от позицията на човешките трудови ресурси, а те като обект на познание са неотделими от понятието население.Трудови ресурси.
Населението обхваща всички граждани на държавата независимо от трудоспособната им възраст. По принцип лицата формиращи населението изразяват най-широкото разбиране за човешките трудови ресурси. От това гледище населението и трудови ресурси са идентични понятия, но в по-тесен смисъл понятието човешките ресурси обхваща хората, които в дадено време имат реалната възможност да участват в определен вид трудова дейност:Работна сила от активното население.
Икономическо активно население /работната сила/ включва населението в трудоспособна възраст, долната и горната граница на което се определя от законодателството на страната. За икономиката и нейното развитие, голямо значение имат няколко основни характеристики на икономическо активното население:- - неговото количество /брой/;
- - качеството на лицата – образование, квалификация, здравословно състояние и др.;
- - мотивацията за труд.
Основни понятия при заетост.
Или трудоспособното население можем да разделим на 2 големи групи:- - икономически активна работна сила – включва заети и безработни
- - неработещи – включва институализирани хора – учащи се, военизирани, по майчинство, временна нетрудоспособност, и нежелаещи да работят. Те получават нетрудови доходи, упражняващи незаконен бизнес.
- - процент на заетост на населението
- - коефициент на заетост на населението
- - коефициент на икономическа активност
- -в широк- за заети се приемат всички лица, които се занимават с обществено – полезен труд, независимо дали получават или не доход
- -в тесен – това са лица, които срещу вложения от тях труд получават доход.
Видове заетост.
Заетостта може да бъде:
- - пълна – когато 100% от населението има работа. Допуска се само хипотетично, защото в пределите на икономически активното население винаги има лица /ученици, войници, загубили трудоспособността си, нежелаещи да работят/, които нямат възможност да участват в трудовия процес. Затова за пълна заетост можем да говорим, когато незаетите са в границата на естествено равнище на безработица, тогава имаме равновесие на трудовия пазар.
- - непълна – е налице, когато безработицата излезе извън естественото си равнище, или работната сила се използва частично (няколко часа на ден или няколко дни в седмицата);
- - рационална /ефективна/ - оптимално и най-ефективно използване на заетите през продължителен период от време за постигане на стабилен икономически растеж и повишаване благосъстоянието на населението.
- - нерационална /неефективна/ заетост – поради лоша организация на производството и слабости в заплащането, трудът е слабопроизводствен и неефективен.
Основни фактори обслужващи заетостта са:
- - състоянието на икономиката – по време на криза заетостта се намалява, а при подем тя се увеличава.
- - структурата на икономиката – при появата на нови отрасли заетостта се увеличава, а при закриване на стари отрасли, търсенето на работна ръка намалява и заетостта се свива
- - развитието на дребния и средния бизнес – той осигурява голям брои нови работни места
- - равнището на данъчно облагане – когато данъчното бреме е високо производителността на труда намалява и заетостта се съкращава.
- - социална обезщетеност при безработица – когато помощите за безработни са високи и се получават продължително време, хората се възползват от това и не бързат да търсят работа, изчаквайки по-добри предложения
- - разширяване сферата на услугите спомага за разкриване на нови работни места.
Или факторите на заетостта можем да разделим на две основни групи:
- - интензивни – дължат се на повишаване на капиталовъоръжеността на труда, по-съвършени технологични схеми, по-високо образователно и квалификационно ниво на заетите лица.
Растеж в икономиката.
Интензивния растеж оказва двустранно влияние върху заетостта – от една страна в резултат на научно техническия прогрес намалява потребността от жив труд и част от заетите лица стават излишни. От друга страна по-високата ефективност на производството резултатира в получаването на икономическа печалба, подтиква фирмите да създават нови работни места т.е. влияе положително върху заетостта.- -екстензивни – икономическия растеж се постига, чрез въвличане на допълнителна работна сила при същото до тогава равнище на нейната квалификация, технология и производство.
Измерване на заетостта.
Структурата на заетостта може да се разграничи по два критерия:1. Демографска структура –
определя полово – възрастовия състав на работната ръка. По пол населението се дели на заети мъже и жени в икономиката, като тенденцията е да нарастват жените. По възраст заетите се делят на 3 групи:- - от 15 до 34 год. – включва хората, които за първи път търсят работа, често я сменят, търсейки по-високо заплащане и по-добри условия;
- - от 35 до 54 год. – относително стабилна група, рядко сменя професията си;
- - над 55 год. – с намалена работоспособност, не сменят работното си място, уязвими то структурни промени.
2. Икономическа структура –
по този критерии заетостта се разпределя между отделните отрасли на икономиката. Тенденцията е заетостта в селското стопанство да намалява, да се запази в промишлеността и да се увеличава в областта на услугите.Измерване на заетостта.
Измерването на заетостта (Employment) при работа става в абсолютни и относителни цифри. Абсолютния брой на заетите е икономическо активното население /ИАРС/, намалено с броя на безработните. Относителния показател на заетостта се представя, чрез Коефициента на заетост, изчислен като относителен дял към трудоспособното населени или към ИАРС.----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.