Добро управление - лично и държавно.

Държавно управление.

Управлява ли се добре държавата?

Някои хора мислят, че през последните 24 години държавата ни се управлява зле. Други говорят за 70 год. А по-възрастните хора казват 136 год. Истината обаче е, че става дума за последните 1140 години. Ще повторя - 1150 години. Всеки иска управлението на държавата да е на ниво или поне да е задоволително. Но как е възможно това след като хората не могат да управляват сами себе си?

Личната ни държава.

Ето да вземем за пример себе си: Под наше ръководство е огромна организация с няколко милиарда членове (за сравнение - земното население е от 7 млрд. жители) - толкова са клетките във нашето си тяло. Управляваме ли ги правилно? Отговорът в 99,99999% от случаите е НЕ! Много от нас най-вероятно нямат никаква представа от мениджмънт на организации от такъв мащаб.

Работа по трудов договор.

Прието е, когато ние работим по трудов договор, да ползваме определени почивки (от 18,00 до 8,00 часа), почивни дни (събота и неделя), празници, годишна отпуска ... А какви отпуски даваме ние на своите милиарди работници - нашите клетки, след като очакваме от тях да не стачкуват (т.е. да не се разболяваме)?

Лично управление.

Храносмилателно претоварване.

Да вземем за пример тези от тях, които отговарят за нашето храносмилане - вкусови, слюнчни, стомашни, чревни и много други клетки. Ние ставаме от сън и към 7 ч. закусваме, а те в това време работят. Към 10 ч. пием кафе, пак закусваме нещо и те пак работят. За обяд - добре си подлагаме и те пак работят. В 15 ч. е време за второ кафе и още нещо и те пак работят.

След работа може да се отбием до съседното заведение с приятна компания и ... пак ядете - пиене, а те пак работят. Прибираме се в къщи и вечеряме и те пак работят. После звъни съседа (или ние му звъним) защото мезето е готово и ракията (или виното, бирата) не може да чака и те пак работят. Към полунощ се прибираме и отново се зъвъртате край хладилника и те пак работят.

Чия работа е правилното хранене?

Лягаме да спим, но при цялото това ядене (друга е думата, но някои са тънкообидни) стомахът се бунтува и към 2 - 3 ч. сме отново на крак и без да разберем как, пак сме пред хладилника и те пак работят.Тази схема на натоварване продължава с години и продължава с десетилетия. Ще ме попитате, какво ни влиза в работата? Разбира се, това не е наша работа. Всеки човек, индивид, си е в правото да изберет по какъв начин ще си живеет живота.

Кой плаща за разгула?
Но наше остава задължението да си "платим" десетилетния за денонощен разгул със собственото си здраве, но .... без да тормозим обществото и близките си с тези проблеми. А то не е така! Друг е въпроса обаче. Защо ние недоволстваме от управлението на страната? По този начин не отнемате ли правото на управляващите да управляват така, както те искат да го правят?

Общ просперитет - личен и държавен.

Поразии в държавното управление.

Поразиите, които ние правим със своето хранене са същите, които те правят със своето управление на цялата държава. Според мен, човек, който е

• - болен,
• - беден и
• - неграмотен

не може да изразява мнение за държавното управление (нито да участва в него), защото е част от проблема. Той трябва да оправи първо себе си:

• - час по-скоро да оздравее,
• - да забогатее и
• - да се образова.

И ако всеки човек постъпи така, държавата ни от само себе си ще се оправи. Но вместо това, всеки е тръгнал да оправя всичко друго, но не и себе си. Ние по никакъв начин не можем на „оправим" другите хора.

Можем да управляваме грамотно себе си.

Единственото, което можем да направим е да управляваме грамотно себе си и това е максимума, който можем да дадем за цялото общество - да не го занимаваме поне със собствените си проблеми, да се възползваме грамотно от това, което Господ ни е дал и да се преведем в ред. Та и управлението на държавата ни ще влезе в ред и в норма, защото ще избираме за управници хора, които са привели в ред най-напред себе си и така са доказали, че могат.

Девиз: Бързай бавно! Бавното е сигурно, сигурното е бързо.