Традиционни игри за деца в детски градини и домашни занимания.

Значение на игрите за развитието на човека

Процесът на игра.

Процесът на игра е присъщ за децата, като играчите получават удоволствие, полезни навици и опит, забавлявайки се с помощта на разнообразни играчки, особено в периода на посещаване на детски градини. Тук ще намерите правилата за редица индивидуални и колективни забавни игри не само за деца, но и за възрастни. На мода са много онлайн игри, които обикновено са безплатни. Igri ima za vseki. Но автентичната игра в условия, максимално близки до реалните, остава завинаги незаменима.

Основна човешка дейност.

Играта е една от основните дейности, които имат значение за развитието на човека, както в неговия филогенезис, така и в антогенезиса му. В нея се развиват в единство умствените способности, моралните и нравствено-волевите качества, възпитават се социалните чувства, формира се личността. Като специфична форма за реализиране взаимодействието на субекта с околната среда, опосредствано от детско общество, играта съдейства за развитие на детския колектив.

Нещо като определение.

Играта е вид човешка дейност, насочена основно за получаване на удоволствие, но като доброволен процес е ограничена от правила и няма продуктивно значение, макар че има определен стремеж към победа. При това се наблюдава не само при хората, но и при животните. Процесът на игра в природата е по-присъщ на младите особи (деца), като по този начин играчите получават навици и социален опит, полезни за живота на възрастните и в този смисъл може да се счита за вид приятно обучение още от детската градина, продължаващо с домашни занимания и простиращо си в много области от живота на хората.

Дали играта е псевдодейност?

Въпреки пророческите гледища на великите педагози, традиционната педагогика винаги е считала играта за един вид отпадък на умствената дейност или поне за псевдодейност, без функционално значение и дори вредна за децата, която ги отклонява от задълженията им. Към опитите да се разглежда играта като форма на взаимоотношение между детето и околната среда принадлежат схващанията на редица ранни педагози, но П. Жане поставя играта в основата на йерархията на човешките дейности от гледна точка на реализиране на взаимоотношенията между човека и действителността. Той счита, че детето не е в състояние да се издигне до дейност, чрез която се постига напълно адекватно приспособяване към средата.

Възпитателно въздействие

Връзка между игра и труд.

Като подчертава важното възпитателно въздействие на играта, Макаренко прави сравнения с труда, без да остави незабелязан нейния специфичен характер. Но ако връзката между играта и труда е важна предпоставка за изясняване същността на играта, то връзката на играта с развитието на личността заема важно място в проблема за формиращото й значение. Неслучайно Рубинщейн пише: „В ранните предучилищни години от живота на детето (особено в детската градина) се явява тази основна дейност, в която се формират личности, ..... поставят се основите и се извършват първите етапи от тяхното развитие, защото, „както играе, детето живее" живот, изпълнен с непосредственост, действеност и емоционалност".

Умения за игрови замисъл.

Децата придобиват умения съвместно да си поставят и реализират игров замисъл, да общуват, като се ръководят от определени игрови и реални правила, да овладяват нравствени норми, възпитават се социални мотиви на поведение. В играта се възпитават чувства на симпатия и дружелюбност между децата. Зараждат се чувства на отговорност, справедливост и отзивчивост. Игровият замисъл и свързаните с него роли и правила създават условия за възпитаване на контролирано поведение, самостоятелност, организираност, целенасоченост като черти на волята и характера.

Средство за самовъзпитание

Още в края на миналия век Грос определя играта като средство за самовъзпитание: „.... Там, където развиващият се индивид по своя вътрешна подбуда и без всякаква външна цел проявява, укрепва и развива своите наклонности, имаме първоначално проявление на игра". С твърдението си, че детето не е умален модел на възрастния, Жан-Жак Русо извършва такава велика революция в образованието както тази на Кеплер, Коперник и Галилей по отношение на слънчевата система.

Аксесоари и обстановка по време на игра.

Преобразяване чрез въображение

Известно преобразяване се осъществява в чрез играта, в която преобладава „преобразяването" на предметите чрез въображението. Идеята за уравновесяването между човека и средата е в основата и на теорията на Пиаже за формиране на символи у децата. Според него играта е символ на прехода от „асимилация" към „акомодация", т.е. от „включване на обектите в схемата на действие" към „приспособяване на действията на детето към обектите". С тези си схващания Пиаже насочва вниманието към развиващите функции на играта и особено по отношение развитието на мисленето, чиято проява е типична за „символичните" игри.

Играчки.

Често се използва игрови инструментариум, наречен най-общо играчки, но в това се включва също заобикалящата обстановка, декорация, костюми и други. Макар, че играта е присъща за младите хора, има много разновидности, а някои от тях са изключително насочени към възрастни хора. Чрез нея се активизира мозъчната и мускулна дейност на играчите, като се имитират истинските жизнени процеси, осъществявани винаги в определени рамки (игрово поле) и време.

Колективни и индивидуални онлайн игри.

Има колективни и индивидуални игри, като например отборните състезания или реденето на кубчета. През последното десетилетие особена популярност придобиват игрите онлайн, в различни интернет платформи, характеризиращи се с голяма степен на драматизация и имитация на реални обстановки. Онлайн играта протича в режим на реално време, като в нея могат да се включват огромно количество играчи, намиращи се на големи разстояния едни от други, даже на различни континенти, като за целта е необходимо само да разполагат с компютър и връзка с интернет.

Традиционна игрова култура

Народна култура.

В културата на всеки народ влизат създадените през вековете и предавани от поколение на поколение негови игри, включвайки в себе си най-добрите национални традиции. Те съпътстват ежедневието на деца и възрастни, като спомагат да се изработят жизнено важни качества - издръжливост, бързина, ловкост, честност, справедливост. Децата могат да играят с всичко, което попада в ръцете им, като намират приложение на всеки един предмет, различно от основните му функции.

Основни умения в живота чрез игра.

Децата придобиват основни умения за живота в игра с различни играчки и колкото те са повече и игрите по-разнообразни, толкова по-добре. Още Сеген, пише: „Книгите не могат да научат детето на онова, което му дават играчките. Народите, които разполагат с най-много играчки, притежават и най-много индивидуалност, идеализъм и героизъм и твърди, че играта е най-непреднамерената дейност на детето, но всъщност тя е нещо повече: за него тя е свободно и доброволно осъществяване на една физиологическа и психологическа функция, нещо съкровено."

Игрова култура на човека.

Играчка може да бъде даже най-обикновена пръчка, намерена на пътя, или кухненските съдове, различни инструменти, вода, но всички те веднага придобиват съвсем друго, символично игрово значение. Първата култура, създадена от човек, е игровата култура, основаваща се на трудовите традиции и социалната дейност. Тя се създава, използва и предава от деца и възрастни, в семейството и в обществото и представлява важна част от жизнената стратегия на хората, усещащи уникалността и неповторимостта на живота.

Типично за детството е играта.

А всъщност има и нещо по-типично за детството от играта, тъй като несъмнено тя произтича чисто и просто от един от аспектите на всяка дейност (както въображението по отношение на мисълта): това, че игровата дейност с различни видове играчки преобладава у детето би могло да се обясни с факта, че типичните тенденции за всяко поведение и всяка мисъл не са така добре уравновесени помежду си в началото на умственото развиване у детето, както у възрастния. Играта е форма на поведение на човека, обикновено в свободното му време, която по правило не е насочена към придобиването на опреден практически резултат. Тя е индивидуално или колективно развлечение, регламентирано от правила (особено в детските градини) и опиращо се на народните или групови традиции, в хода на което се реализира всяка личност, при това леко и с удоволствие.