-Агротехнология за отглеждане на магданоз в малка градина - собствено производство за лични нужди и за допълнителни доходи.

Магданоз - обща характеристика


Наименование

Магданоз с латинско наименование Petroselinum hortense е сред най-разпространените в България подправки - светло зелено, двугодишно тревисто растение. Семената могат да поникват даже при 5 градуса, а пониците са издръжливи и при минус 5 градуса. Възрастните растения, особено на Листният магданоз, могат да презимуват даже на открито.

Условия за отглеждане

Магданозът не понася засенчване, а когато листата му се издължават, загубват своя аромат и има опастност витамините в тях да намаляват. Почвата за отглеждане на подправката трябва да е рохкава, добре обработена, без плевели и пропусклива, а освен това е необходима определена почвена влажност за поникване на семената и по-късно в началото на вегетацията.


Видове магданози

Повечето сортове магданоз са доста студоустойчиви, като оптималната температура за отглеждане е 15-20 градуса, но и по-високи температури не му вредят, ако редовно се полива. Богат е на витамини, минерални соли и етерични масла, от които идва аромата на листата, а също и на корените, като потребаема част.

Произход на растението


Средиземноморско растение.

Подправката магданоз, представлява двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни, чийто латински наименования - Petroselinum crispum, Petroselinum neapolitanum, Petroselinum latifolium, издават неговия произход от Средиземноморието.

История.

В Древен Рим и в Древна Гърция е известен като декоративно и лекарствено растение. По-късно, като зеленчукова култура и подправка, магданозът получава разпространение в страните от Западна Европа през 14-ти век, а в Източна Европа се появява към 18-ти век. Днес магданоз, като дворна или посевна култура се отглежда на всички континенти, основно в две разновидности - за листа (листна маса) и за корени.

Биологични особености


Развитие на растението

През първата година на своя живот растението образува прикоренова розетка и продълговати черешовидни листа, а при коренните сортове - и кореноплод. А през втората година образува цветоносни стебла и семена. При неблагоприятни условия на отглеждане, някои растения могат да образуват цветове още през първата година, но те трябва да бъдат отстранявани от посевите. Магданозеният кореноплод има удължена конусообразна форма с дължина до 35 см със светло сива или жълтеникаво-бяла окраска.

Описание

Листовите сортове не образуват кореноплод, а имат само малко уедрени разклонения на корените. Листата са тройно разсечени, тъмно зелени, гладки или жълто зелени, с гофрирани краища. Цветоносното стебло, с височина до 1 м, е разклонено. Цветовете са жълти или жълто зелени, дребни, събрани в съцветия. Плодът е двусеменен, семената са дребни, сиво-зелени, със специфичен мирис. Съхраняват кълняемост 2 - 3 години.

Топлинен режим

Магданозът е студоустойчиво растение, с по-малки изисквания към топлина от моркова, което е важно негово качество, с оглед възможността за целогодишно отглеждане, с което може да се избегне сезонността в бизнеса с него. Семената започват да прорастват при температура 3-5 градуса, но оптималната температура за развитие на подправката е 18 - 22 градуса. Кълнове се появяват на 15 - 20-тия ден след засяването, а понякога и по-късно.

Влага и почви.

Издържа краткотрайни понижения на температурите, даже до -9 градуса. Растението магданоз е влаголюбиво, но не понася преувлажняване - в близост до подпочвени води, растението расте лошо. Предпочита плодородните, добре наторени и рохки почви и торф. На тежки и сълно уплътнени почви, корените придобиват уродлив вид, зле растат и са подложени на заболявания, поради което в такива почви трябва да се довнася малко пясък. Харесва дългия ден, откритите, незасенчени площи.

Полезни вещества в магданоза


Подправка.

Растението магданоз, използвано като подправка в храната, оказва стимулиращо действие върху отделянето на храносмилателни сокове, като улеснява смилането на белтъчините в стомаха, а освмен това усилва образуването и отделянето на жлъчка, но в по-големи количества може да раздразни бъбреците.

Билка.

А когато растението се използва и като билка, от него се прави отвара за възбуждане на апетита и за намаляване образуването на газове в червата. Но поради богатото съдържнаие на етерични масла, би трябвало да се употребява умерено при заболявания на бъбреците (каквито са нефритите), на черния дроб и жлъчните пътища (като хепатити и холангити) и на стомаха - при гастрити и язвена болест.

Съдържание.

В 100 гр. листен магданоз се съдържат: белтъчини - 4.1 гр, въглехидрати - 6.8 гр, мазнини - 0.9 гр, целулоза - 1.5 гр и калории 50. В листния магданоз се съдържат и следните витамини - Каротин - 6.32 мг%, Е - 5.50 мг%, С - 182 мг%, РР - 1.35 мг%, В2 - 0.30 мг%, В1 - 0.14 мг% и К - 0.10 мг%. А освен това, в 100 гр. корените се съдържат: белтъчини - 2.9 гр, въглехидрати - 2.3 гр, мазнини - 0.6 гр, калории - 27.

Според данни от различни литературни източници, посочени по-горе, прави впечатление сравнително високото съдържание в магданоза на полезни вещества, като витамините С, Е и Каротин. Освен това има съдържание на минерални соли, като Калий - 880 - 1080 мг%, Калций - 190 мг%, Желязо - 3.2 мг% и също високо съдържание на оксалова киселина - 190 мг%.

Използване и приложение на подправката


Подправяне на вкуса.

И двата вида се използват в подправянето вкуса на различни храни и по различен начин. Магданозените листа са богати на витамин С и каротин, но в тях се съдържат и витамините В1, В2, РР, К, фолиева киселина, а освен това има захар, минерални соли (калций, калий, желязо, фосфор), азотисти вещества. В корените се съдържат белтъци и въглехидрати, но те са по-малко богати на витамини. Например, витамин С е 3 пъти по-малко, а каротин почти няма.

Аромат и вкус.

Специфичния аромат и вкус се придават от ефирни масла. Наличието на горните вещества, обосновава включването на магданоз в режима на хранене при болести на бъбреците, черния дроб, жлъчния мехур, сърдечно съдовата система, както и при храносмилателни разстройства. Сок от листата и отвара от корените отдавна се прилагат като пикочогонно и потогонно средство, а свежи листа се прилагат към местата на ухапвания от комари, пчели и оси.

Хранителни свойства.

Свежа зеленина е подходяща не само за украса на Вашите ястия и за подобряване на техния вкус, но в добавка насища организма Ви с необходимите му витамини, като особено внимание в това отношение заслужава подправката магданоз. Но неговите полезни свойства са известни далеч не на всички потребители.

Полезни свойства.

Магданозът е растение, известно още на древните египтяни и се е ценял на теглото на злато. И днес полезните свойства на тази подправка успешно се използват в народната медицина и в козметиката, а неговите удивителни вкусови качества намират широко приложение в кулинарията, без да се прекалява с количеството.

В превод от латински език, наименованието магданоз означава „растящ на камък" и действително, това растение не е придерчиво към почвата, успешно расте на каменисти почви и се отличава с необичайна невзискателност.  Магданоз може да се отглежда както в градина до настъпване на есенните студове, така и в къщи под прозорец - целогодишно, като при това запазва своите лечебни свойства.

Градински магданоз


Употреба.

Една от най-често употребяваните у нас - в нашата кухня, хранителни подправки е градински магданоз (в лат. Petroselinum crispum или Parsley - в англ.) - двугодишно тревисто растение от семейство Apiaceae. То има подчертан сокогонен ефект, подобрява значително преработката на белтъчините в стомаха, усилва отделянето на жлъчка, а също подпомага нейното образуване.

Магданозът е много популярно и полезно растение в нашите градини, като притежава много ухайни и вкусни листа, съдържащи освен голямо количество витамин С, също и каротин, много ароматни ефирни масла, които подобряват апетита при хранене. Благодарение на специфичните си съставки, подправката, наред с морковите, е много полезна и за зрението.

Начини на използване.

В приготвянето на храна, магданоз се използва както в прясно състояние, така и изсушен, но също може да се прилага и като отвара за възбуждане на апетит и за намаляване на газообразуването в червата. Поради съдържанието на етерични масла, е добре да се ограничава употребата му при заболявания на бъбреците, черния дроб и стомаха. За да се запази високото съдържание на витамин С в магданоза, подправката трябва да се поставя в ястията непосредствено преди поднасянето им. Но освен листата, употребяема част са и корените - равни или разклонени, с белзникав или сив оттенък.

Описание на подправката.

Стъблото на растението магданоз е правостоящо, разклонето, набраздено и може би не знаете, че достига до 100 см височина. Листата са триъгълни, блестящи отгоре и матови отдолу. Могат да бъдат двойно или тройно разчленени. Цветовете са дребни, събрани в сложни чадърчета, жълтовато-зелени на цвят. Плодът на магданозената подправка е двусеменен, свит отстрани, със зеленикав цвят. А теглото на 1000 семена е 1.5 - 1.8 грама.

Отглеждане на магданоз


Засяване.

Магданоз се отглежда на практика така, както и морков. Особено кореноплодните сортове. Сее се обикновено след органично наторяване след краставички, ранен картоф, лук. Листовидният сорт може да се сее и след прясно наторяване (3 - 5 кг / кв. м) през есента. Магданоз може да се сее в месеците от февруари до април, октомври-ноември и в края на юни. През есента почвата се обръща изцяло на дълбочина една лопата и при необходимост - се тори. На пролет почвата се разрохва и тори - на 1 кв. м. - амониева селитра - 15-20 гр, суперфосфат - 40-50 гр, калиев хлорид - 20-30 гр.

Подготовка на семената.

Семената преди посев, в продължение на 6 денонощия прорастват в двоен слой влажна марля при стайна температура, а след това се държат в хладилник 10 - 15 денонощия при температура  минус 1-2 градуса. Такава частична яровизация позволява да се съкратят сроковете за поява на кълнове до 5-7 дни. Есенното засява (преди зимата) се прави със сухи семена. Сее се в увлажнени бразди, на дълбочина 1,5 - 3 см и на растояние 3 - 4 см, като растоянието между редовете е 20 - 30 см.

Покриване.

Посевите се покриват отгоре с торф, тъй като при загуба на влага, семената поникват по-нарядко. На пролет, за ускоряване на покълването на семената, посевите се покриват с полиетилен, който се сваля при покълването. Понякога, магданоз се отглежда и от разсад (както при целината). За целта семената се засаждат в саксии или сандъчета към края на февруари - началото на март или по-рано, като след 50 - 60 дни (към средата или края на април) растенията се пресаждат на открито. Така листата са готови за бране през юни.

Листна маса през зимата.

Листна маса от магданоз може да се получи и през есенно зимния период. За целта добре развити корени се засаждат в дълбоки сандъчета с плодородна почва, без да се засипват догоре (зелената част остава на открито), на растояние 10-12 см между редовете и 6-8 см между корените - на 1 кв. м. се се засаждат 5 - 6 кг корени. Сандъчетата се държат в топло и светло помещение, като им се прави умерено поливане. След 30-35 дни листата са готови за бране, правят се 2 - 3 отреза на листа, след което се обират напълно и корените се изваждат. По този начин се постига добив от 6 - 8 кг от 1 кв. м.

По този начин се осигурява получаването на зелена маса извън сезона (есен - зима)за сметка на запасите от хранителни вещества, натрупани от растенията в техните корени. За целта може да се ползва и парник, особено ако имате намерение да произвеждате по-големи колечиства магданоз за пазара. Този метод може да се прилага както в късната есен, след събирането на основната продукция, така и рано на пролет преди сезона на подправката.

В тези случаи, макар да е добре да се осигури светлина на растението, то не е толкова чувствително към нея и при оптимална температура и умерено поливане, то е в състояние бързо да развива зелена маса. За извеждане на корените от състоянието на покой, преди засаждането трябва да да се затоплят при температура 45 - 55 градуса в продалжение на 12 - 24 часа.

Пролетно засаждане.

Ако корените се използват за ранно пролетно засаждане, те не се подгряват. След засаждането, се полива. Желателно е през първите 5 - 7 дни за корените се осигурява температура 12 - 16 градуса, която благоприятства ускореното прокарване на листа. В последдствие, до края на вегетацията, е добре температурата да се поддържа около 18 - 20 градуса.

Грижите за извънсезонното отглеждане на магданоз включват редовно, но умерено поливане (за да не загниват корените), подхранване с амониева селитра, суперфосфат и калиев сулфат с норма до 15 - 20 гр на кв. м. сухо вещество. По описаната агротехнология магданоз на листа може да се произвежда от януари до март включително, като за целта се използват корени с тегло 60 - 80 гр.

Грижи за посевите от магданоз

Грижите за посевите с магданоз, независимо през кой сезон се отглеждат, включват борба с плевелите, които много често заглушават посевите от културата. Освен това, се правят 2 разреждания на посевите - когато се бере листова подправка, след разреждането се оставят по 70 - 80 растения на 1 кв. м., а при отглеждане на корени - 40 - 60 растения на 1 кв. м.

Торене се прави след разреждането, като първия път се внасят 10 г амониева селитра и суперфосфат и 30 гр калиеви соли на 1 кв.м. При второто подхранване - 10 гр. амониева селитра и 50 гр. калиеви соли или дървена пепел. Торенето се съчетава с поливки, като поливки се правят и допълнително няколко пъти през сезона в зависимост от времето. След всяко поливатне, на следващия ден, почвата се разрохва.

Събиране на реколтата

Листовата подправка започва да се реже, когато листата достигнат височина от 15 - 20 см, като се оставят стърнища от 4 - 5 см. След 25 - 30 дни листата отново нарастват до същите размери и са готови отново за подрязване. Ако се отглежда разновидността на магданоз за корени, честото рязане на листа се отразява зле на развитието на корена. Поради това обирането на листата и корена при този сорт се извършват едновременно.

Магданозът е по-студоустойчив от редица други кореноплодни зеленчуци, поради което може да се обира по-късно през есента, до настъпването на замръз - края на октомври - ноември. За да се улесни събирането на корените, растенията леко се подкопават и повдигат с вила. Стъблата се срязват 1 - 2 см от главата на корена и се използват за изсушаване, подсоляване или се съхраняват в полиетиленови пакети.

Съхранение

Корените се сортират. Едрите и здрави корени се подреждат за съхранение, а дребните и уродливите се използват за изкарване на листа при извънсезонното засаждане, за през зимния период. Съхраняването на корените се прави в мазета, в сандъче с пясък, на стелажи, в погреби, в ями, на купчини или в домашни условия - в помещения, на балкони или в хладилник. Корените, предназначени за съхранение през зимата, трябва да са здрави, неповредени, сортирани по видове, степен на зрялост, размер, сорт и др. качествени показатели. Когато се използва пясък за засипване, той трябва де е чист в санитарно отношение.

Добър резултат дава съхранението н полиетиленови торби, поставени в хранилището вертикално и в незавързано състояние. Много е важно по време на обирането и при съхранението да не се допускат механични повреди или измръзвания на корените. Затова обирането трябва да става преди настъпването на студове, стръковете веднага трябва да се обрязват на 1 -2 см. Обрязаните стебла трябва да се защитят от вятър и слънце или веднага да се подложат на съхранение. Важно е да се задържи излизането на корените от състоянието на покой и да се предпазят от натъртване, за да се избегнат пораженията от гъбични микроорганизми. Тези условия отговарят на съхранение при температура 0 - 1 градуса с относителна влажност на въздуха около 95%.

Градински участък за магданоз.

Градинският участъкът, който сте определили в своя двор за отглеждане на магданоз, е добре да се подготви още през есента. За целта се прави прекопаване и внасяте по 4 - 5 кг. прегорял оборски тор на квадратен метър. На пролет се внасят допълнително комплексни минерални торове. Тази подправка е сравнително студоустойчива култура, поради което се сее директно в почвата на отредения участък през ранната пролет - някъде около април. За предпочитане е да отглеждате магданоз като компановате отредения участък на лехи с 20 - 25 см междуредия на подходящо място в градината си. Така ще си осигурите добра реколта както за лична употреба, така и за осигуряване на допълнителни доходи от една приятна градинарска работа, без да се налага в това да влагате прекомерни усилия.

1 коментар:

  1. Магданозът е едно от тревистите растения, използвано за подправка благодарение на своите ароматни и вкусови свойства. Но освен това се използва и като билка, заради установените си лечебни свойства. Бива два вида - листен и на корени.

    ОтговорИзтриване

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Налични издания по английски език - за българи: