Коя е първата и най-главна причина за безпаричието? Харчене!

Безпаричие и бедност не са едно и също нещо.

Веднага искам да уточним, че безпаричието и бедността са две различни неща. Докато бедния човек си е беден - гладен, лошо облечен, с лош външен вид - абе, беден човек. То безпаричния човек не е беден. На него не му стигат парите, колкото и да печели, пък било то и 2000 или 3000 лв на месец. Днес, през 21-ви век, все още милиарди хора по планетата са бедни и едва свързват двата края. Нещо повече - даже хора с много добри доходи, също се оплакват, че не им достигат парите, вземат заеми и затъват до гуша в дългове.

Безконтролно харчене.

Защо? Причината е една единствена и в двата случая - безконтролното харчене. Не го ли преодолеете - спасение няма и за Вас. Каквито и доходи да имате, сърбят ли ви ръцете да ги похарчите, Вие винаги ще си оставате беден, но в смисъл безпаричен човек. А то няма и как да бъде по друг начин, при положение, че щом получите някакви пари, веднага ги изхарчвате („Защото заслужавате!" или „Защото така Ви се иска!"). При това всичко си зависи само от Вас! Рекламите предлагат и изкушават, но Вие решавате дали да похарчите парите си. И обикновено го правите, значи рекламите вършат работата си.

Да обясним: Човек знае и 2 и 200.

Вие може да получавате мизерните 200 лв месечно и някакси да преживявате с тях (в Бангладеш преживяват с по 8 долара на година), а може и 20000 лева месечно да не Ви стигат.  Всичко е въпрос на манталитет („Яж, пий и си носи новите дрехи, че това ще ти остане!"). Вие може да следвате всякакви принципи и да имате милиарди обяснения, че трябва да го правите (да харчите), но във всички случаи, ако продължавате да харчите безконтролно, Вие сте безпаричен човек, независимо какви приходи имате и какви оправдания си измисляте.

Безпаричието е болест на харченето.

И колкото да не Ви се вярва, безпаричието си е болест - болест на харченето. Така че, пообмислете малко това бедствие, което Ви е сполетяло. Проблемът с Харченето на пари е фундаментален за бедността.  Затова нека да го разгледаме в по-големи подробности. Доказателство: Направете си един изчерпателен списък на всички вещи около себе си, с които не сте си служили поне 1 година. Обиколете навсякъде - шкафове, килери, мазета, тавани, тераси ... Пишете.

Сложна лихва на разходите.

След това се поинтерисувайте от сегашните им цени в магазините. Запишете си ги срещу всяка вещ. Сложете и по една лихва (5% годишно) от момента, в който сте си ги купили (ако изобщо помните кога е било), но не обикновена, а сложна лихва, с капитализиране през годините. Накрая сметнете и сумирайте всичко и .... ще разберете за какво говорим. Така е! Ние потрошаваме „тонове" пари за ненужни вещи, без да се усетим защо сме го направили, като насън, в унес (но винаги с „желязна" аргументация, че така е трябвало да бъде).

Решение ли е да печелим повече?

Някои хора си мислят, че решението на проблема с недостига на парите е като намират начини да печелят все повече. Така до едно време успяват да увеличават доходите си - борят се за по-висока заплата, търсят си по платена работа, започват втора работа, работят допълнително в къщи, играят тото, бинго и даже на еднооките пирати ... Докато един ден разберат, че повече не могат ... Денонощието има само 24 часа. Заплатата не може да е безкрайно голяма (има някакъв таван). А и умората (ЕГН-то) започва да си казва думата... И въпреки всичките им неимоверни усилия, парите продължават да не им стигат! Къде грешат тези хора?

Тези хора са на грешна позиция в живота:

Те не разбират, че е невъзможно да имат всичко, което лети, пълзи или мърда (апартамент, кола, плазма, хладилник, пералня) и ... харчат, харчат, харчат ... най-често за очевидни глупости - неща, които почти веднага забравят по килери, мази, тавани и чекмеджета. С други думи, прахосват, при това даже без да разбират защо. Заради грешна жизнена позиция! Заради глупости от рода на „Яж, пий и си носи новите дрехи", „На хляба - мекото, на работата - лекото", „Защото така ми харесва", „Защото го заслужавате" и т.н.

Принципа на лоста в доходите.

Те не разбират и принципа на лоста. Т.е. че като ме може сами да заработят нужните им пари (поради различни ограничения - време, капацитет, умора...) има безброй начини някой друг да ги заработи вместо тях, докато те си гледате живота. Например, преди няколко месеца ходих до банката, защото ми изтече един 3 годишен депозит и банката ми изплати 27% (3 х 9) лихва (270 лв за 1000 лв депозит!). Е, кой работи вместо мен тези 3 години, за да ми изплати 270 лв? Умни финансисти, хубави служителки, въоръжени бодигардове, безброй контролиращи ги органи (да не би да ми откраднат парите или да злоупотребят с тях). Моята работа бе за 5 минути да открия депозита, а те работиха за мен 3 години. Затова със сигурност можем да кажем, че всяко безпаричие е следствие на прекомерно харчене на пари.