Работа за хубави хора и много пари.

Има ли работа в абсолютния хаос?

Преди малко дочух разговор между две млади момчета, вероятно студенти. Едното казваше на другото: -"При нас (в университета) е абсолютен хаос. Нищо не си е на мястото. Не можеш да разбереш кое, къде е. Но иначе колегите са хубави хора. Добре се разбираме ..." Та въпросът е, кои са тези хубави хора? Ако едни хора са "хубави", то би следвало те добре да са си свършили работата и около тях да не е "абсолютен хаос", а обратното - да цари пълен ред.

Кой върши работата и кой получава парите?

Определено има хора, коието си мислят, че ходят на работа, където някой друг трябва да свърши работата (да подреди хаоса), а техния ангажимент се свежда до подпис срещу "получил сумата" (заплатата) в края на месеца. Елемент от всяка една продуктивна работа (за да е тя и доходна) е реда на работното място. Има цяла една наука "Ергономика", която се занимава с този въпрос.

Какво е нужно за продуктивна работа?

Но съдейки от горния разговор, Ергономиката не е на мода.  А когато на работното (или учебното) място цари хаос, то в заплащането всичко е ясно - парите няма начин да бъдат много (и точно това отчита Евростат за България - най-бедните хора в Европа). Много пари се заработват:

• - със система,
• - с ред,
• - с продуктивност,
• - с ясна схема за изпълняваните операции,
• - с план,
• - с ефективен контрол.

Когато на едно място цари хаос, няма никакъв начин (това е "абсолютното") да се заработват добри пари или да се постигат добри резултати в обучението. А в горния пример, колегите са "хубави хора" вероятно защото са добри купонджии, обичат да се забавляват, лафче, аху-ихо... Но "хубави хора" в бизнеса са тези, които заработват добри пари. Които разбират и умеят да създават ред, организация. Които разбират, че тяхната задача е да създават този ред и че те са на такава позиция с цел да решават проблеми.

Пари срещу решаване на проблеми.

Фактически, тяхната единствена задача е постоянно да решават проблеми.  Малко хора разбират това твърдение, затова ще го повторя отново. Ако искате една работа да Ви носи и доходи, Вашата основна задача е ДА РЕШАВАТЕ ПРОБЛЕМИ. И точно затова Ви плащат. Решавате проблема на един човек и той Ви плаща за това.

Печели ли се от оправдания?

Да, но ако изредите една тирада с оправдания, поради които не сте успели да решите проблема на клиента, според Вас той дали ще Ви плати. Иначе Вие много сте тичали, утрепали сте се с работа, но в крайна сметка няма решение за клиента. И той не Ви плаща. Следователно, неразделна част от Вашата работа е постоянно, ежедневно да решавате проблеми, ако искате да получавате пари.

Ако постоянно си намирате оправдания, поради които не може да го правите, няма причина клиента да Ви плаща, нито работодателят Ви да е доволен. Това е много тънка психология. Човек разсъждава така: "Аз му работя (на този чорбаджия). Откъде на къде ще съм длъжен да ползвам личните си връзки, личните си знания за да му решавам проблемите и на него да му е добре. За толкова пари, толкова работа."

Защо заплатата ни е ниска?

Ако се хванете, че и Вие разсъждавате така, то това обяснява защо заплатата Ви е ниска и защо съвсем скоро ще Ви уволнят, съкратят (поради световната финансова криза). Казаното до тук е възможно да прозвучи обидно в ушите на по-ниско платените хора. Но то е истина, а както е известно, истината понякога и наболява.

Иначе в България е много модерно да се говори и обяснява защо заплатата ми е ниска:

• - защото някой (работодател) не ме оценява;
• - защото на работното ми място цари хаос (вероятно създаден от извънземните);
• - защото не са ми казали какво точно да правя,
• - защото снабдяването се е забавило,
• - защото е имало гръмотевична буря,
• - защото се е обадила сестра ми от Америка (и е трябвало да говоря с нея),
• - защото клиентите чакат, докато аз си говоря с колеги дали и кога да изляза в отпуска,
• - защото клиента (негодник такъв) се е пръкнал 1 минута след изтичане на работното време...

Да се надяваме, че казаното ще Ви направи значително по-добри в извършването на текущата Ви работа, защото при нея всичко зависи от Вас, като се надяваме, че иначе и Вие сте от състава на т.н. "хубави хора", но в положителния смисъл на думата. Лошото е когато няма работодател, с който да се оправдаваме, като например при осъществяването на надомна или дистанционна работна. :)