Второ сърце против домашно обездвижване.

Роля на сърцето като помпа за кръвта.

Има ли човека второ сърце, как да се използва то правилно и какво общо има това с обездвижването? Колко сърца има човека? Такъв въпрос ни изглежда странен: "Разбира се, едно и то играе ролята на помпа за кръвта" би отговорил всеки! А защо "разбира се"? Та, нали единственото сърце съвсем не е закон за много биологични видове - като например един вид червеи, които имат цели пет биещи сърца. В природата, където в течение на милиони години са оживявали само най-приспособените видове, много важни органи са дублирани. Така се повишава тяхната надеждност и работоспособност.

Имаме ли второ сърце?

Ние сме свикнали с това, че имаме две очи, две уши, два крака. Ако едното око отслабне, другото поема по-голямо натоварване. Ако единия бъбрек или единия дял на белия дроб заболее "натоварването" се поема от другия. А виж, сърцето, уникален орган, задаващ ритъма на живот на целия организъм, изтласкващ през целия живот на човека, средно около 175 хил. тона кръв, работи като, че ли без осигуровка. Не е ли странно, че природата в този случай е изменила на своето правило?

Кръговратът на кръвта изисква постоянна работа на сърцето.

Кръвта, която изтласква сърцето, трябва неуморно да извършва своя пробег по артериите, капилярите и да се връща по вените към сърцето. Този кръговрат е доста дълъг. Ако се опънат всички капиляри в една линия, ще се получи дължина около 100 км. Да се тласка кръвта по този дълъг път цял живот е титаничен труд. Ако сърцето осъществява тази дейност самостоятелно, би следвало да бие 40 пъти по-мощно. А на практика, то се справя с натоварването, като че ли всичко е нормално и ние не го усещаме.

Значи, сърцето все пак има помощник. Кой ли е той?

1. Преди всичко, работят самите кръвоносни съдове, като ритмично и непрекъснато се свиват и разширяват, тласкайки по този начин кръвта винаги в едно и също направление - от сърцето към артериите и от вените към сърцето.

2. Помощ в предвижването на кръвта оказват и взаимносвързаните дихателни движения на гръдната и коремната кухина.

3. Съществуват равномерно разположени клапи във вените, които:
а) пропускат кръвта само в посока към сърцето;
б) играят ролята на батути, от които кръвта се отласква и придобива допълнителен импулс в движението си нагоре.

4. Съществува и цяла армия помощници на сърцето - всички мускули в тялото. Съкращавайки се, мускулните влакна се удебеляват и по този начин притискат намиращите се около тях кръвоносни съдове. Така се създава тласък, който придвижва кръвта. А когато мускулите се отпускат и обтягат, те действат като помпа, която помага на кръвоносните съдове да всмукват кръв.

Мускулите в покой.

Какво става ако мускулите са в покой, например когато човек лежи неподвижно? Оказва се, че и в този случай мускулите работят. Те съхраняват определен тонус като вибрират слабо, помагайки отново в изтласкавенто на кръвта, само че не толкова интензивно. Мускулните влакна се колебаят в синхрон със съкращенията на сърцето и така осигуряват оттока на кръвта в капилярите и усиленото й придвижване в напрегнатите мускули. "Работата" на мускулите може да се чуе като прилепите ухото си към напрегнатия си бицепс.

Мускулите - активен помощник на сърцето.

Ето защо, мускулите са активен помощник на сърцето, облекчавайки в голяма степен неговата работа. А какво става когато човек си "почива", присяда, полягва и се отпуска? Колкото и невероятно да Ви изглежда, по този начин той натоварва сърцето си, лишавайки го от незаменимата помощ на мукулния тонус. Затова човек, който е свикнал цял живот да "почива" си спечелва до такава степен отслабени мускулни влакна, че фактически той вече няма мускули, а деградирала, масна тъкан с нищожен тонус.

Движение след обездвижване.

Правени са експерименти със зайци, като в продължение на седмици са обездвижвани в клетки. Деградирането на мускулите ги довежда до там, че пуснати на свобода, те умират от разрив на сърцето, още след първите няколко скока. Просто, без помощници, сърцето не може да поеме изведнъж толкова голямо натоварване. (А как да им обясним на зайците, че след обездвижване трябва постепенно да привикнат към движението.) Същото става и с хората, когато остават обездвижени, особено за по-дълги периоди - например, при боледуване, или поради спецификата на работата им.

Да не лишаваме своето сърце от движение.
Основният извод е, че човек никога не бива да се лишава от движението. Даже след операция, периодът на обездвижване трябва максимално да се съкращава. Другият извод е, че натоварването на мускулатурата трябва да става ПОСТЕПЕННО, особено след по-продължително обезвижване. С други думи животът е движение, в буквалния смисъл на думата!  Именно то облекчава работата на сърцето, а не "почивката", която ние превръщаме във вечен празник ........ И става точно така, "Каква я мислихме ........ каква стана"! Така че, за да имаме полза от нашето второ сърце, то иска постоянно да бъде трениране с движение.