Всички тайни за парите вече са казани, но...

Тайни за парите.

Всички тайни отдавна вече са казани, особено за парите. Но от това те очевидно не стават по - явни. Всичко опира до психологията на замогването:

Дали изобщо имате желание да се замогнете -
ако е "Да" как това се връзва с изказвания от рода на "по-добре беден, но честен" е ред други подобни ...;

Дали имате търпение докато сработят

съответните парични методи и механизми за доходи (парите лесно се харчат, но трудно се печелят — някои хора си мислят, че е обратното);

Дали проявявате постоянство в усилията си,

за да не пропускате нито един удобен момент или възможност за осигуряване на пари, а не просто да наблюдавате как възможностите отминават една след друга;

Дали сте способни на концентрация

(фокусиране) на усилията си, за да осъществите пробив, а не да разсейване на силите си на широк фронт, като носенето на две дини под една мишница или седенето едновременно на два стола;

Дали прилагате оптимизъм и позитивизъм

в работата си, за да сте винаги на една крачка пред конкуренцията и черногледците или напротив - пълните форумите с безполезни коментари и оплаквания от всеки и от всичко;

Дали имате нужната упоритост,

за да преодолеете неизбежните затруднения и спадове в късмета си или напротив - отказвате се при първите затруднения (работата е "труд", а не "леснотия");

Психология на успеха.

Лична отговорност.

Това са все важни моменти в психологията на успеха, изискващи лична отговорност от Вас за Вашето замогване. Но песимизмът днес е на мода. - "Хората са бедни, те нямат пари, това не може да стане, това е невъзможно ..." и безброй други разновидности на подобни оправдания от външен характер. И докато хабим време за обречен песимизъм, нищо не печелим, но даже и не го разбираме.

Реална работа по план.

Затова е по-добре да се залавяме веднага за реална работа. Но имате ли вече съставен личен (или семеен) финансов план (87% от хората нямат никакъв план) — какво ще правите днес, какво ще правите утре, как ще го правите? Изпълнявате ли този план или го забравяте още като си помислите за него. Има хора, на които една торба с пари да им оставиш пред вратата, те само ще я подритнат и заобиколят без да я погледнат, като в същото време ще оревават света, че са  бедни, без работа, онеправдани ...

Образование на омраза към парите.

Проблемът е даже още по-дълбок и той се корени във факта, че много българи мразят парите, което им се втълпява по рождение и после от началното училище - Николчо, овчарчето Калитко, "по-добре беден, но "честен"..." и т.н.  А парите са  едни много умни и чувствителни живи същества и никак не обичат такова отношение към себе си. Затова те (парите)  жестоко наказват с бедност и нищета хората, които ги мразят и харчат и обратно - богато се отплащат с щастие и изобилие на хората, които ги тачат, обичат, кътат и ... инвестират.

Психологията на този проблем.

Определяне на приоритети.

В своето ежедневие хората се сблъскват с твърде много събития и обстоятелства и поради това те не могат да реагират на всичките по правилния начин. Затова, по свои си критерии (наречени приоритети) те подбират най-важните и съсредоточават усилията си само за тяхното решаване. Но този подход им оказва и лоша услуга, понеже те подбират своите ПРИОРИТЕТИ не според здравия си разум, а по чисто емоционални критерии или още по-лошо - по външно внушение - защото някой друг счита, че така е правилно (социално установени критерии).

Постигане на трайно решение за парите.

Например, за някои хора са важни пролетното чучулигане на птичките, гукането на децата, поредния сериал по телевизията, сутрешното кафе с цигарка, партия карти или шах с приятели и .... някъде на 101-во място се мъдрят парите, доходите, печалбите и то само когато я закъсаме с джобните за кафе и належащи нужди (Иначе "да не сме луди да им слугуваме..." - на парите.). При това положение, такива хора, обикновено, никога не стигат до трайно решаване на своите парични проблеми и с времето последните се превръщат за тях в хронична болест (безпаричие), без изгледи за лечение, водеща до безвъзвратно отчаяние.

„Мръсна" работа ли са парите?

Иначе хората много си приличат едни с други - глава, ръце, крака ... Само дето интересите им са различни, а и ... приоритетите. И не че Вие не можете да станете милионери или поне да си осигурите сносни доходи, но просто не Ви се занимава с пари, печалби, доходи, финанси. Даже понякога го считате и за "мръсна" работа. Ще Ви попитам така: "Какво му е честното да си беден?" - Повечето скандали в семействата (ако не и всички) са за пари или за неща зависещи от парите.

Кои са действителните тайни за парите?

Важни ли са парите за Вас?

Всички тайни за парите вече са казани, но хората не ги чуват, нито ги разбират, защото те не са им сред приоритетите - не се възприемат насериозно и отговорно. Затова нека да повторим две от най-важните тайни за парите с надеждата, че сега (след казаното по-горе) ще Ви бъдат поне малко по-полезни:

• 1. Бедните хора са бедни защото упорито, постоянно и безотговорно ХАРЧАТ (отнасят се зле с парите, а те са умни същества и наказват за такова отношение с нищета).
• 2. Богатите хора са богати, защото упорито, редовно и обмислено ИНВЕСТИРАТ (отнасят се добре с парите, а те са умни и чувствителни същества и са благодарни за такова отношение, затова награждават с лихва или дивиденти).

Е, сега ако имате 347.60 лв, какво е по-добре да направите с тях?

• 1. Да ги похарчите за луд купон с приятели, за да не си помислят те, че сте скучен и "задръстен" човек? или
• 2. Да ги вложите на срочен банков депозит, който до края на живота Ви, а и след това ще Ви носи 5-7% годишна лихва? Така живеят рентиетата. Те никога не работят, а цял живот карат на лихви от своята предвидливо скътана и увеличаваща се рента. С какво те са по-заслужили от Вас? или

Честно ли е да си беден?

Когато детето Ви идва при Вас и казва: "Тате (мамо), дай ми пари за лаптоп (смартфон), че всичките ми приятелчета вече си имат." Честно ли е да отговорите: "Нямам пари, моето дете, защото така е по-честно."  Или ако семейната Ви половинка пита дали случайно няма да я заведете на почивка ако не в чужбина, то поне по Черноморието, а Вие казвате: "По-добре да си седим и тази година в къщи, че така е по-честно."